Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Намерили са женски труп и отидох да разгледам снимките… не съм сигурна дали е тя. Лицето беше прекалено съсипано. Не мисля, че е жената, която видях, но…
— Беше намерена в Лосовото блато — обясни Рик, като излезе от колата.
— Ще поседна на стъпалата за минута, преди да се върна на работа. Имам нужда от малко чист въздух — каза Рийс, като се отпусна тежко на стълбите.
— Женски труп — продължи Рик шепнешком. — Дълга, тъмна коса. Следи от душене. Пребита и изнасилена. Може би удавена. Съдебният лекар прави аутопсията в момента. Откриха я хлапета. Гола, без документи, никакви дрехи наоколо.
— Кога я намериха?
— Вчера. Научих за това днес и направих снимки на местопрестъплението.
— Господи, Рик, как очакваш Рийс да идентифицира жена, престояла в блатото почти цял месец?
— Ден или два — поправи го шерифът. — Ако е същата, която Рийс е видяла миналия месец, и е била отнесена от реката все още жива, може и да е тя. Трябваше да разбера дали Рийс ще успее да я идентифицира. Справи се много добре. Смела жена.
— Трябваше първо на мен да се обадиш, за да я доведа в участъка — намръщи се Броуди. — Знаеш, че държа на нея.
— Ако Рийс искаше да я придружиш, щеше да ти се обади. Какво, по дяволите, имаш в косата си?
— Мамка му — изсумтя Броуди и прокара ръка през косата си. — Боя. Реших да помогна на Рийс да пооправи апартамента си.
— Така ли? — повдигна вежди шерифът. — Явно си хлътнал повече, отколкото си мислех.
— Просто някаква си боя.
Рик му се ухили весело.
— Красиво светлосиньо. На времето, когато двамата с Деби станахме гаджета, вечно й помагах да поправи или купи нещо. И преди да се усетя, наех смокинг и казах „Да“.
— Майната ти, Рик. Става дума само за боя.
— Все отнякъде трябва да се започне.
Шерифът се приближи до Рийс и коленичи.
— По-добре ли си?
— Да, добре съм. Благодаря, че ме докара.
— Част от задълженията ми.
— Шерифе? — извика тя, когато Рик тръгна към полицейската кола. — Ще ми се обадиш веднага щом я идентифицират, нали?
— Ще ти се обадя. Обещавам. А сега се погрижи за себе си. А ти внимавай Рийс да не те издокара в престилка — подметна ухилено на Броуди.
— Целуни ме по… — започна Броуди, но шерифът вече затваряше вратата на колата.
Тъй като Рийс се надигна, той се приближи към нея.
— Хайде, ела да съберем нещата ти и да отидем у нас. На разходка с колата или нещо друго.
— Не, трябва да се върна на работа.
— Джоуни няма да те уволни, за бога!
— Трябва да работя. Имам нужда от пари. И й дължа цял час. А и се чувствам по-спокойна, когато съм заета. Ще се разходим друг път.
— Добре — кимна писателят, извади ключа от джоба си и й го подаде. — Заключих горе. Аз ще си бъда у дома.
— Чудесно — усмихна се тя и го целуна нежно. — Смятай това за начална вноска от хонорара ти за боядисването.
— Мислех, че ще ми платиш с храна.
— Това е само началото.
19.
Джоуни не започна да я разпитва. Беше предупредила и останалите, че не иска да чува никакви въпроси към Рийс, ако не са свързани с храната.
След като обедната тълпа оредя, се загледа как Рийс режеше лук и целина. Момичето действаше с бързината и прецизността на шампион, но мислите й определено не бяха съсредоточени върху работата й.
— Смяната ти свърши — напомни й Джоуни.
— Дължа ти време. А и картофената салата почти свърши.
— Дължеше ми десет минути и вече си ги изработи.
Рийс поклати глава и продължи да реже.
— Бях с шерифа повече от половин час.
Смъртно обидена, Джоуни сложи ръце на кръста си.
— Казвала ли съм, че трябва да изработиш този половин час? Господи!
— Дължа ти половин час — упорито повтори Рийс, като изсипа лука и целината в нарязаните сварени картофи. — Салатата ще е по-хубава с пресен копър.
— И аз ще се изкефя повече, ако си направя тройка с Харисън Форд и Джордж Клуни, но желанието ми няма да се изпълни. Не чувам клиентите да се оплакват, а и вече казах — смяната ти е приключила. Не плащам извънреден труд.
— Не ти искам проклетите пари. Искам пресен копър, къри и сирене, което да не е от пластмаса. А ако клиентите не се оплакват, то е защото вкусовите им луковици са закърнели.
— Може и така да е — сопна се Джоуни. — Следователно хич не им пука за пресния копър.
— А би трябвало — изсумтя Рийс, като тресна буркан с майонеза на плота. — И на теб би трябвало да ти пука. Защо хората се задоволяват с най-малкото? Писна ми да се задоволявам с най-малкото.
— Тогава се разкарай от кухнята ми.
— Добре — дръпна Рийс престилката си. — Изчезвам.