Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Не бе възнамерявал да се рови из личните й вещи, но започна да претърсва чекмеджетата на грозния скрин.
Потисна неудобството от тършуването из бельото й, като си напомни, че вече го бе свалял от тялото й няколко пъти. Щом можеше да го докосне, когато бе върху нея, значи бе нормално да го пипа и сега.
Но наистина се почувства странно.
Ала тършуването из скрина не му отне много вре ме — Рийс не притежаваше много вещи.
Кухненските чекмеджета бяха друга работа. Там тя бе вложила душата си. Бяха идеално подредени. Никакъв безпорядък. Броуди откри мерителни чаши, лъжици и безброй други кухненски прибори и уреди.
Няколко от тях изобщо не разпозна за какво служат, но както всичко останало, бяха безукорно под редени.
Откри спретната купчина купи и тави с различни размери. Кой въобще се нуждаеше от толкова много тави, за Бога?
В следващия шкаф намери купа, пълна догоре с хапчета. Извади я и я остави настрани.
Влезе в банята. В шкафчето всички шишета, които бе виждал и преди, стояха на рафта. Празни.
Малки, долни капанчета, помисли Броуди вбесено. Хитро копеле.
Неволно сви ръцете си в юмруци, после ги пъхна в джобовете и заоглежда стените.
Отново спретнати печатни букви. Нищо не бе надраскано набързо. Но в застъпването на думите се долавяше трескавост и определено лудост. Идеята някои от думите да се изпишат от пода към тавана също бе умна.
Който бе надраскал стените, бе предпазлив, внимателен и много умен.
Броуди извади дигиталния си фотоапарат. Направи снимки от всеки ъгъл, в близък план на целия въпрос, после на всяка отделна дума и буква.
След като документира всичко, се облегна на вратата.
Рийс в никакъв случай не можеше да се върне в апартамент, който изглеждаше по този начин. Щеше да му се наложи да отиде до магазина на Мак и да купи някакъв препарат, с който да почисти маркера от пода, ваната и стените. Не бе кой знае каква работа.
Можеше да купи и боя. Стаичка като нейната не изискваше големи усилия. Два-три часа и край.
Не бе като да й купи килим или нещо подобно.
Разбира се, Мак започна да му задава въпроси. Броуди си каза, че в Ейнджълс Фист човек вероятно можеше да си купи единствено тоалетна хартия, без да започнат да го разпитват, но всичко друго щеше да предизвика въпроса: „С какво си се захванал?“
Не сподели нищо за боядисването на жилището на Рийс. Хората щяха да си извадят погрешни заключения, ако научеха, че боядисваше апартамента на жената, с която спеше.
След нула време той, който смяташе всяка домакинска работа за дяволско творение, стоеше на колене в банята на Рийс и търкаше ожесточено пода.
Рийс завъртя бравата предпазливо. Не й харесваше, че е отключено. Ужаси се, че Броуди може да лежи окървавен в апартамента й.
Защо бе още тук? Смяташе, че ще се върне в ресторанта дълго преди почивката й. Но не го бе направил, а колата му все още бе навън.
И вратата на апартамента не бе заключена.
Тя я открехна леко.
— Броуди?
— Да. Тук отзад съм.
— Добре ли си? Видях колата ти и… — тя се закова на място и задуши въздуха. — Какво е това? Боя?
Броуди излезе от банята с мече в ръка. Малки капчици боя изпъстряха косата и ръцете му.
— Не са арабски парфюми.
— Боядисваш банята?
— Не е кой знае какво. Надали има повече от два квадратни метра стена.
— Повече са — развълнувано възрази тя. — Благодаря ти — почти се просълзи Рийс и пристъпи към банята.
Броуди вече бе боядисал тавана и довършваше стените. Цветът беше красиво бледосиньо, сякаш облаците се бяха потопили за миг в езерото и приели лек нюанс от цвета му.
Никоя от червените букви не се виждаше. Рийс се облегна на рамото на Броуди.
— Цветът ми харесва — каза тя.
— Човек няма богат избор, когато иска да купи нещо набързо в бакалията. Видях обаче едно пембено, което ми хвана окото.
Рийс се усмихна.
— Оценявам въздържаността ти. И добрия ти вкус. Явно ще трябва да ти се отплатя с вечеря.
— Добра идея. Но ако искаш да подновиш и стаята, те зарязвам. Бях забравил колко мразя да боядисвам.
Рийс го целуна.
— Мога да довърша, след като ми свърши смяната.
— Аз започнах, аз ще довърша.
Броуди внезапно, осъзна, че несъзнателно е залепил устни в челото на Рийс. Но вече бе прекалено късно да се спре. Прекалено късно бе за много неща, осъзна той, когато Рийс отметна глава назад и прикова невероятните си очи в него.
— Предпочитам боядисването пред диаманти. Просто да го знаеш.
— Слава Богу. Тъкмо изчерпих диамантите.