Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Може би не трябва да се връщаш назад.
— Вероятно си прав. Откакто съм с теб, усещам как се превръщам в жената, която искам да бъда. Но и двамата знаем, че ще е по-разумно, ако леко се отдръпнем един от друг.
Той се намръщи и лапна поредната мида.
— Слушай, ако говориш за хрумването си, че си влюбена в мен, положението става тревожно и…
— Не е тревожно — възрази тя. — Трябва да се смяташ за късметлия, ако съм влюбена в теб, въпреки нестабилната ми психика. Много жени може и да те намират сексапилен, но не биха задълбочили връзката заради вечната ти заядливост. Ала сега не говоря за чувства. Просто смятам, че ако изпадам в нервна криза, не ставам дори за обикновена връзка. А ако си прав и някой ме преследва, съм още по-опасна за теб.
Броуди отпи замислено от бирата си.
— Ако си откачена и аз се отдръпна, значи не мога да се справям с хората. Същото важи и за теорията, че някой се опитва да те изкара луда. Искам да си изясня всичко. Пък и не съм готов да се откажа от хубавата храна и секса.
— Звучи разумно. Но ако по-късно си промениш мнението, няма да се обидя.
Рийс се протегна към каната с вода, в която плуваха тънки парченца лимон. Броуди хвана ръката й и зачака да го погледне в очите.
— Не става дума само за ядене и секс. Имам…
Чувства ли, запита се той. Чувствата можеха да означават какво ли не.
— Държа на теб.
— Знам.
— Добре. В такъв случай няма нужда да обсъждаме чувствата ми през следващия час.
Ръката й бе нежна и мека. Постави я на масата, но задържа своята върху нея.
— Ще се справим, Рийс.
И точно в този момент, затоплена от нежното му докосване, Рийс му повярва.
След като приключиха вечерята и оправянето на кухнята, Рийс седна доволно с чаша чай пред себе си. Броуди реши да направи следващата стъпка.
— Ще се чувстваш ли добре, ако останеш сама тук за около час?
— Защо?
— Мислех да взема Рик и да отидем да огледаме апартамента ти.
— Недей — поклати глава тя, загледа в пламъците на огъня, който Броуди бе запалил във всекидневната. — Рик не вярва, че съм видяла убийство на пътеката. Направи всичко, което се изискваше в подобен случай, и според всички се е спра вил добре. Но не ми вярва. Сутринта се отбих в офиса му. Видях се с него, Деби и Ханк. А когато извадих скицата и им съобщих, че възнамерявам да я покажа из Джаксън, забелязах съчувствие по лицата им.
— Ако някой е влизал в дома ти…
— Ако някой е влизал, никога няма да успеем да го докажем. А и как са влезли? Вече имам дори резе.
— Ключалките могат да бъдат отключвани. А от ключовете могат да се правят дубликати. Къде държиш ключовете си?
— Във вътрешния джоб на чантата ми.
— А когато работиш?
— Във вътрешния джоб на чантата. А ако не нося чанта, в джоба на якето ми. В десния джоб, ако държиш на подробностите.
— Къде стоят чантата и якето ти, докато работиш?
— В кабинета на Джоуни. Тя има дубликати от ключовете в шкафа си. Но не можем да си направим извода, че съм объркала Джоуни с мъж, а тя е убила любовницата си и прониква в апартамента ми, за да ме тормози.
— Да, но не е кой знае колко трудно някой да влезе незабелязано в кабинета й и да си направи дубликати от ключовете.
Чашата в ръката й затрепери.
— Мислиш, че е някой от Ейнджълс Фист?
— Възможно е. Или човек, който е живял тук по време на престъплението. И е останал, когато се разчу за убийството. А това стана доста бързо.
— Но никой не позна жената.
— Не казах, че жената е тукашна.
Рийс се облегна назад.
— Не, не го каза. Просто реших, че ако жената не е оттук, значи и мъжът не е.
— Всичко е възможно. Може да е човек от града или пък някой, който редовно го посещава. Или някой, който е дошъл на лов, или просто турист. Човек, който е наясно как да заличи следите си, а според мен това изключва обичайните градски чеда. Кой знаеше, че днес ще отсъстваш от града?
— Че кой не знаеше?
— Да, така е. Трябва да помислим за времето — замислено отсъди Броуди. — Спомена, че си водиш дневник.
— Да.
— Дай да го прегледам.
— Никога!
Той се намръщи, после се ухили.
— И аз ли съм вписан там?
— Разбира се, че не. Кой изобщо е чувал за жена, която да пише за мъжа, по когото си пада, или пък за сексуалните си преживявания? Абсурд.
— Добре де, ще прочета само сексуалните преживявания, за да се уверя, че си ги предала точно.
— О, точни са. Аз ще прегледам всичко и ще ти запиша датите и часовете, когато се случиха тези ужасни неща.