Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Изруга и протегна ръка към кафето си, но откри, че чашата е празна. Първата му мисъл бе да слезе долу и да я напълни, но чу още няколко затръшвания на врати — вероятно кухненските шкафове — и реши да мине без кофеин.
Разтри енергично врата си, схванат от боядисването на тавана на банята на Рийс. После затвори очи и се върна към сцената.
По някое време му се стори, че чува отварянето на предната или задната врата, но продължи да пише упорито.
Завърши сцената и се облегна доволно назад. Двамата с Мади бяха преживели страхотен ден и макар да я очакваха още приключения, Броуди реши, че вече може да си позволи студена бира и горещ душ.
Но бирата беше на първо място. Тръгна към кухнята с бърза крачка. Прокара ръка по лицето си и усети наболата брада. Май нямаше лошо да се обръсне, помисли си лениво. Човек можеше да забрави за това тегаво задължение, когато живееше сам, но след като се появеше жена, настъпваше време за редовни сеанси с проклетата бръсначка.
Щеше да се обръсне под душа.
Не, по-хубаво да убеди Рийс да се изкъпе с него. Бръснене, душ, секс. А после студена бира и топла храна.
Страхотен план.
Само че нищо не къкреше на печката и това го изненада. Напоследък бе свикнал да вижда как нещо се готви, когато влезе в кухнята. И не по-малко се изненада, когато осъзна, че липсата на тенджери го раздразни.
Нищо не се вареше или печеше, на масата нямаше пъстри чинии и свещи, а задната врата бе широко отворена.
Рийс седеше на верандата с бутилка вино до себе си. А като се съдеше по останалото количество вино в шишето, явно бе седяла тук доста време.
Броуди излезе и седна до нея.
— Купон ли си правиш? — попита.
— Разбира се — вдигна чаша тя. — Страхотен купон. Можеш да си купиш хубаво вино тук, но само се опитай да намериш пресен копър или някакви си скапани лешници.
— Миналата седмица се оплаках от тези липси на кмета.
— Не би познал пресния копър, дори да ти го натикам в носа — изсмя се Рийс, като отпи щедра глътка и размаха чашата с несигурна ръка. — От Чикаго си, за бога. Би трябвало да имаш някакъв стандарт.
— Ужасно съм засрамен.
А тя бе ужасно пияна.
— Канех се да приготвя пиле „Франджелико“, но не намерих лешници. После се спрях на пиле по мексикански, но доматите са гола вода. На всичкото отгоре единственото сирене пармезан, което можеш да купиш тук, е на прах. Ама че дивотия!
— Истинска трагедия.
— Има значение.
— Очевидно. Слабаче, пияна си като мотика. Хайде да се качиш горе и да поспиш.
— Не съм приключила с пиенето.
— Твоя си работа. И махмурлукът ще си е твой.
Броуди реши, че ще е благороден жест от негова страна да надигне бутилката и да спаси организма на Рийс от кошмарен махмурлук на следващата сутрин.
— Щом иска да прави картофена салата с готов сос и без копър, нейна си работа. Аз напускам.
Явно ставаше дума за Джоуни.
— Това ще й даде да се разбере — ухили се Броуди.
— Работиш без претенции, не вдигаш шум, никой не те забелязва. Не ми обръщайте внимание, моля, гледайте си работата.
Рийс размаха ръце лудо и той бързо хвана чашата й, за да не я разплиска върху него.
— Писна ми. Писна ми от всичко. Хванах се на работа, която е толкова елементарна, че мога да я върша със затворени очи и една ръка. Живея в скапан апартамент над скапан ресторант. Губя си времето. Това е. Просто си губя времето.
Броуди се замисли и отпи от виното. Не само бе пияна, но и се тресеше от самосъжаление.
— Дълго ли възнамеряваш да мрънкаш? Защото ако смяташ да продължиш, мога да се кача горе и да поработя още няколко часа.
— Типично. Типичният мъж. Ако не се говори за теб, няма защо да слушаш. Какво, по дяволите, правя с теб?
— В момента ли? В момента се напиваш на задната ми веранда, самосъжаляваш се и ме дразниш.
Очите й бяха помътнели от пиенето, но това не й попречи да ги вторачи мрачно в него.
— Ти си самовглъбен егоист и грубиян. Единственото, което ще ти липсва, когато си тръгна, е горещата храна. Майната ти, Броуди. Ще отида да се самосъжалявам някъде другаде.
Рийс се надигна, олюля се и главата й се замая.
— Трябваше да подмина този скапан град. И да ти кажа да вървиш по дяволите, когато започна да ме сваляш. Трябваше да кажа на Марсдън, че мъртвата жена е същата, която видях. И после да забравя за станалото. И точно така ще постъпя.
Тя направи нестабилна крачка към кухнята.
— Но не в този ред. Ти си първи. Върви по дяволите.
Влезе в кухнята и протегна ръка към чантата си, но Броуди беше по-бърз.