Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Изпълнена със справедлива ярост, тя се втурна в кабинета на Джоуни, грабна си чантата и се отправи към вратата. Спря до едно от сепаретата, където трима туристи довършваха обяда си и се преструваха, че не подслушват.
— Джоджен — извика тя, като посочи купичките с чили. — Имат нужда от джоджен.
След тези думи изфуча навън.
— Джоджен, за бога — промърмори Джоуни, после се нахвърли върху Пийт. — Връщай се на работа. Не ти плащам да мързелуваш с тъжен поглед.
— Мога да я настигна.
— Можеш да останеш без работа — закани се Джоуни и отиде да довърши картофената салата.
Рий се тръшна в колата си и си каза, че просто трябва да се махне от града. Нямаше нужда от него, от обитателите му, от абсурдната работа, която бе подигравка с истинската кулинария. Можеше да отиде в Ел Ей. Да започне работа в истински ресторант, където хората разбираха, че храната е нещо повече от натъпкване на шкембето.
Изскочи от колата си пред бакалията. Дължеше на Джоуни работно време, но кучката не го искаше. Дължеше на Броуди вечеря заради боядисването и щеше да си плати дълга.
Нахлу в магазина и начумерена, се насочи към касата, където Мак прибираше парите на Деби Марсдън.
— Имам нужда от лешници — заяви грубо.
— Ъъъ… мисля, че нямам.
Как, по дяволите, щеше да сготви пиле „Франджелико“ без лешници?
— Защо нямаш?
— Ами никой не ги купува. Но мога да поръчам, ако искаш.
— По-късно няма да ми свършат никаква работа.
Обиколи рафтовете с хранителни продукти в търсене на вдъхновение и хубави съставки. Абсурдно бе да се надява, че може да намери нещо свястно в проклетата селска бакалница.
— О, чудо! — промърмори тя. — Сушени домати.
Метна ги в кошницата си и огледа критично пресните домати. Оранжерийни, помисли си Рийс отвратено. Опаковани в целофан, по дяволите. Безвкусни и безцветни.
Е, налагаше се да се задоволи с тях. Нямаше избор. Не намери гъби, нито патладжани. И никакъв шибан пресен копър.
— Здрасти, Рийс.
Тя сложи няколко чушки, които определено не отговаряха на изискванията й, в кошницата си и се намръщи на Ло.
— Ако майка ти те е пратила да ме търсиш, върни се и й кажи, че съм приключила с нея.
— Мама? Още не съм се отбивал в ресторанта. Просто видях колата ти отпред. Дай да ти нося кошницата.
— Няма нужда — грубо отвърна тя и я дръпна. — Май си забравил категоричното ми заявление, че няма да спя с теб.
Ло ококори очи стреснато и ченето му увисна.
— Не съм забравил. Слушай, влязох тук, защото видях колата ти и допуснах, че може да си разстроена.
— Защо пък да съм разстроена? О, червени картофи. Чудо!
— Разбрах за жената от Лосовото блато. Подобни новини се разчуват бързо — добави той, когато Рийс се вторачи в него мрачно. — Сигурно не ти е било лесно.
— На нея й е било много по-тежко — отбеляза тя, като прехвърляше пакетите с пилешки гърди.
— Предполагам, че си права. Но и за теб не е било лесно. Да я видиш отново, макар и само на снимка. Да си припомниш онзи кошмарен ден на пътеката — каза Ло и се размърда нервно. — Но поне знаеш, че са я намерили.
— Не съм сигурна, че е същата жена, която видях.
— Трябва да е тя.
— Защо?
— Ами логично е — отсъди Ло и тръгна след нея към касата. — Всички казват така.
— Какво ли знаят пък те. Не мога да твърдя, че жената е същата, след като не съм сигурна, само за да им угодя.
— Господи, Рийс, не исках…
— Странно е как намирането на трупа най-после убеди хората, че не съм си измислила историята. Смахнатата Рийс май не е толкова откачена все пак.
Мак опакова покупките й по-внимателно от обикновено.
— Никой не мисли, че си смахната, Рийс — увери я той.
— Разбира се, че го мислят. Щом веднъж си бил луд, значи завинаги ще си останеш такъв.
Тя извади портфейла си и забеляза раздразнено, че след като платеше сметката, щяха да й останат само около десетина долара.
— Не трябва да говориш така — посъветва я Мак, като прибра парите й и й върна ресто. — Обиждаш и себе си, и нас.
— Може и така да е. Обидно е да се разхождаш по улицата или да влезеш някъде и да забележиш как хората те сочат като нещастната луда, дошла от Източното крайбрежие. Или как те поглеждат страхливо с крайчеца на очите си. Опитай да поживееш известно време по този начин — предложи му тя, като вдигна кашона. — И виж дали няма да се подразниш. А ти кажи на майка си — обърна се тя към Ло, — че ми дължи пари за двадесет и осем часа.
Закрачи към вратата и подхвърли през рамо:
— Кажи й, че утре ще отида да си прибера чека.
Звукът от затръшването на предната врата изкара Броуди от унеса, в който бе потънал, докато описваше напрегната сцена между героинята си и мъжа, на когото тя нямаше как да не се довери.