Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Рийс облегна глава на гърдите му и въздъхна. Сърцето му се сви от нежност.
— Не исках отново да видиш апартамента си в онзи вид — каза той.
— Знам. Но се чудех дали все пак не мога да остана при теб и тази нощ — сгуши се тя в него. — Знаеш, че миризмата на боя не изчезва веднага.
— Да. Не бива да дишаш изпаренията.
Тя отново отметна глава назад и този път повдигна устни към неговите. Дълга и бавна целувка, почти непоносимо гореща и сладка. Свободната му ръка се плъзна по гърба й.
Тя засмяно отстъпи назад. Сияе, помисли си Броуди. Стресът и тревогата от предишната нощ бяха изчезнали.
— Просто трябва да си взема някои неща… Какво си счуквал?
Броуди, все още замаян от целувката, едва успя да промълви:
— Моля?
— Извадил си чукалото и хавана.
Той се прокле, че ги бе забравил на шкафа.
— Рийс…
— Какво има тук? Изглежда…
Сиянието по лицето й се стопи.
— Не ги взимам — вгледа се в него с отчаяни очи. — Просто ги пазя да ми напомнят от какво бягам. Не искам да мислиш…
— Не съм ги сложил там.
— Тогава… Ох!
— Това са капани, Рийс — обясни й той, като остави мечето и се приближи до нея. — Залага ти капани, но ти не бива да се хващаш в тях.
— И какво, според теб, иска да ми каже? — попита Рийс, като зарови пръсти в купата и остави хапчетата да се плъзнат между тях. — Защо не ги счукам на пастет, не ги намажа на препечени филийки и не заспя завинаги?
— Няма значение какво казва, ако не го слушаш.
— Има — завъртя се тя рязко и циганските й очи проблеснаха разгневено. — Не мога да отговоря, ако не слушам. Как да му дам да разбере, че няма да успее да ме върне обратно при хаповете и лекарите? Как да му заявя, че няма да потъна отново в тъмнина заради един убиец, страхливец и долно копеле!
Тя грабна купата и Броуди зачака да я разбие в стената, но вместо това изсипа съдържанието й в мивката и пусна водата.
— Нямам нужда от тях. Не ги искам. Майната му.
— Трябваше да знам, че не си от типа жени, които чупят чинии — ухили се той, като постави ръце на рамената й загледа как хапчетата се топят. — Убиецът дори не може да си представи какво го очаква.
— Вероятно ще се паникьосам по-късно, когато осъзная, че съм останала без лекарства. Те бяха нещо като топло одеяло за зимата.
— Предполагам, че доктор Уолъс ще ти напише рецепта, ако изпиташ отчаяна нужда от одеялото си.
— Да, сигурно ще го направи.
Рийс въздъхна дълбоко. Беше изсипала хапчетата в мивката, за да докаже нещо.
— Но първо ще опитам да се справя и без одеялото.
Броуди се замисли за снимките, които бе прибрал с идеята да я предпази. Но сега осъзна, че Рийс не се нуждаеше от предпазване. Потребна й бе само вяра. И човек, който да вярва, че е стабилна.
— Има и още нещо. Ще те засегне по-силно от хапчетата.
— Какво?
Тя се огледа наоколо за капана. Броуди отиде до компютърната чанта и извади малкото албумче.
— Направил го е, за да те разстрои. Не го оставяй да победи.
Рийс отвори книжката. Този път ръцете й не потрепериха, но сърцето й се сви.
— Как е могъл да го направи? След всичко, което преживяха и загубиха, да ги задраска, сякаш са нищо.
— За него са нищо.
— Никога не бих постъпила така — каза тя. — Не зависимо колко се принизя, никога не бих го направила. А той допусна грешка с това си действие, защото вече съм сигурна, че не съм аз — добави, като нежно погали зачертаните лица на загиналите си приятели. — Обичах ги и никога не бих се опитала да ги залича.
Разгледа внимателно всяка страница, както бе постъпил и Броуди, после затвори албума.
— Копеле. Шибано копеле. Не, няма да победи — решително се зарече, като се върна до бюрото и остави албумчето на мястото му. — Няма да победи.
Броуди се приближи до нея и я привлече да се облегна на гърдите му.
— Мога да подменя повечето фотографии. Баба ми има копия от тях. Но груповата снимка бе единствената, с която разполагах.
— Семействата на мнозина от сниманите може да имат копия.
— Разбира се. Сигурно си прав — съгласи се тя и отстъпи леко назад. — Мога да се свържа с тях и да помоля да ми ги изпратят. А сега е време да се връщам долу и да си довърша смяната.
— Ще дойда в ресторанта, когато приключа тук — обеща Броуди и я погали по косата. — Може да направим нещо интересно по-късно. Да се разходим с колата. Или да вземем лодка под наем. Или нещо друго.
— Звучи добре. И аз също съм добре. И ще съм още по-добре.
Пийт се бе върнал на работа и й намигна, когато влезе в кухнята.
— Пилето териаки, което приготви, се превърна в хит сред обядващите. Връщат си чиниите абсолютно изблизани.