Когато боговете се смеят

— Таблетката трябва да се постави върху корена на езика — силно просъска той — и после устата да се затвори, докато той не я глътне.

Настя добросъвестно и доколкото можа, преразказа демонстрирания й начин за напъхване на горчиво лекарство в устата на кученце.

— А къде е този корен на езика? — попита Алексей.

— Ами там някъде, по-навътре — неопределено отговори тя, понеже трудно си представяше за какво става дума.

— Добре, ще опитам. Ти намери ли някакъв ветеринар?

Настя му продиктува номера и го помоли по-често да я информира как се справя.

— Смятам, че съвещанието бе проведено ползотворно и интересно — направи равносметката Коротков. — Резултати от работата по случая — нула, за сметка на това предположенията с лопата да ги ринеш. Какво планирате за най-близко време?

— Утре ще показваме на изпълнителите и тяхното обкръжение композиционния портрет, съставен според описанието на Рубцова. А вдругиден, в четвъртък, ще снимаме поредната изява на групата. В петък сутринта Женя Рубцова ще гледа записите, по-нататък — според ситуацията. Задоволява ли те този план? — попита Настя.

— Като оперативен работник — напълно, няма да се пресилите. Като началник — естествено не. Мероприятията са малко, трябва да се работи интензивно, та земята да гори под краката ви. Защо не задействаш някакви източници на информация?

— Юра, това е много несигурна среда. Деветдесет и девет процента от публиката на тези клубове са младежи и тийнейджъри, съответно и източниците могат да бъдат само на такава възраст. Нямам им доверие, главите им са много объркани, могат и да те излъжат, и да предупредят престъпника.

— Я стига! — сопна се Коротков. — Открай време сме имали източници от младежки среди — и нищо.

— Да, бе — промърмори тя, — и какво толкова сте разкрили с помощта на тези източници? Просто сте ги водили на списък, колкото да кажете, че сте обхванали с оперативното си внимание и младежките среди. А ползата от тях е била почти никаква. С една дума, Коротков, щом аз съм старша по този случай, аз и ще решавам кога да задействаме агентура. Ще спориш ли с мен?

— Ха, ще тръгне някой да спори с теб, как не — избоботи Юрий. — Нали после ще ми го изкараш през носа. И изобщо ти днес си инвалид, ще те щадя. Искаш ли да направя нещо хубаво за теб?

— Искам — сериозно отговори Настя. — Направи така, че да включат в нашата група Серьожка Зарубин.

— Зле ме познаваш, Настася. — Коротков се усмихна, стана от стола, протегна се така, че костите му изпукаха, и тръгна към вратата. — Това го свърших още тази сутрин. Представяш ли си колко фантазия, или по-просто казано, лъжи бях принуден да използвам, за да обоснова защо искаме Серьога, при което да не го издам на началството, че се е опитвал да спечели парички с частно разследване?