Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Тогава да се уговорим вторите петстотин да са на шейсет долара.
— Дадено — отвърна Боб. — Нещо друго, сър?
— Нищо друго няма значение — кисело отвърна президентът и затвори.
Телефонът му почти незабавно иззвъня. Той погледна часовника си и видя, че разполага със седем минути да проведе разговор и да отиде до тоалетната преди следващата си среща. Въздъхна и вдигна слушалката.
— Рой Фицуилямс ви търси, сър.
— Свържи го. — Чу се неколкократно прищракване. — Фиц, намери ли ми отговора?
— Така мисля, сър — отвърна Фицуилямс от кабинета си в Индиго Ридж.
— Кажи ми, че си намерил метод за по-бързо извличане на редките земни.
— Щеше ми се да бях, но поне имам друго предложение. Както знаете, във всички дънни платки на компютрите се влагат редки земни елементи. Мисля, че ако започнем незабавна кампания за рециклиране, ще успеем да съберем достатъчно материал и да изпълним първата поръчка на Министерството на отбраната след, да кажем, осемнадесет месеца.
— Осемнадесет месеца! — Президентът буквално скочи от стола си. — Генералите ми казаха, че ако първата доставка беше пристигнала вчера, щеше да е съвсем навреме, но по неволя ще се съгласят на осем месеца.
— Няма как да е по-рано от осемнадесет месеца — повтори Фицуилямс, — освен ако правителството не бракува всички държавни компютри.
„Божичко, помисли си президентът, докато се опитваше да изчисли цената наум. Контролната комисия на Конгреса ще ми свали главата.“ Знаеше, че е попаднал между чука и наковалнята.
— Ще видя какво мога да направя, Фиц, но ти трябва да организираш добива в Индиго Ридж по възможно най-бързия начин.
— Ще се свържа с борда на „Ниодайм“ и ще започнем масова кампания за наемане на персонал.
— Като имам предвид, че акциите им са стигнали небето, не би трябвало да има проблеми — недоволно каза президентът.
— Така е, сър — изсмя се Фицуилямс. — Вече съм богат човек.
Дон Фернандо се появи пак.
— Есай се върна, Джейсън, и пита за теб. В библиотеката е, в източната част на къщата. Ние с Кая пък ще приготвим вечерята.
Борн прекоси гостната, мина по един коридор и влезе в библиотеката — квадратна стая, светла и добре проветрена, за разлика от повечето подобни помещения. От двете страни на прозореца бяха наредени рафтове с книги, а на различни места бяха разпръснати удобни на вид столове и възглавници с марокански мотиви.
Джалал Есай стоеше прав в центъра на стаята, с долепени пред себе си пръсти. Когато Борн влезе, той се обърна. Както винаги настроението му беше непроницаемо.
— Предполагам, че имаш доста въпроси към мен. — Той посочи към две кресла с високи облегалки. — Защо не поседнем удобно, докато си говорим?
Те се настаниха с лице един към друг.
— Есай — подхвана Борн, — няма смисъл да разговаряме, ако ще продължаваш да ме лъжеш.
Есай постави ръце в скута си. Изглеждаше напълно спокоен.
— Съгласен съм.
— Още ли работиш за „Северий Домна“?
— Не, поне не от известно време. Не съм те излъгал за това.
— А сърцераздирателната история за дъщеря ти?
— За съжаление е вярна, но — Есай вдигна пръст — не ти казах цялата истина. Да, убиха я, но не хора от организацията. Никога не биха предприели подобно действие. — Той си пое въздух и бавно го изпусна. — Убиха я агентите на Семид Абдул-Кахар. — Той вдигна глава. — Чувал ли си за него?
— Лидерът на Джамията в Мюнхен — кимна Борн.
— Точно така. — Той се наведе напред и в тялото му се появи някакво напрежение. — Абдул-Кахар се възползва от обстоятелствата и сключи сделка с Бенджамин Ел-Ариан.
— Какви обстоятелства?
— Е, сега стигнахме до сърцевината на въпроса. — Есай махна с глава. — Онази жена разказа ли ти историята си?
Борн кимна.
— Баща й е ключът към разгадаването на загадката защо „Северий Домна“ позволиха на Абдул-Кахар да навлезе в територията им.
— Не е ли имало сделка?
— Имало е, въпросът е каква — отвърна Есай. — Когато се почувстваха уязвими след сблъсъка с предишната ти организация „Тредстоун“, Ел-Ариан се обърна към Джамията.
Борн не каза нищо. За втори път ставаше дума за уязвимостта на „Северий Домна“. Проблемът беше, че нещо тази история не му се вярваше. Или Есай отново го лъжеше, или не му беше известна истинската причина, поради която бяха допуснали Джамията в организацията. Притесняваше го и фактът, че доколкото знаеше, „Северий Домна“ беше основана, за да служи като мост между културите и религиите на Изтока и Запада в благороден опит за мирно съвместно съществуване. Защо тогава ще позволяват на един ислямски екстремист като Семид Абдул-Кахар, подвизаващ се зад маската на благочестив мюсюлманин, да нарушава внимателно обмисления баланс? Нещо не се връзваше. Борн погледна изпитателно Есай. Отново се почуди като какъв да го приеме — като приятел или враг.