Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Да, знам.

— Допусках, че ще знаеш доста подробности около случая. Е, разкажи ми всичко, което знаеш. — Джерард се разположи удобно. Личеше му, че от понеделник насам, откакто бе намерил томчето на Платон, доста надълбоко се бе ровил в делото.

— Нищо не зная — каза Бруно. — Никой нищо не знае, нали?

— Ти какво смяташ? Навярно доста сте разговаряли с Гай по въпроса.

— Не специално по този въпрос. Изобщо не сме разговаряли. Защо?

— Защото проявяваш голям интерес към убийствата.

— В какъв смисъл, какво искаш да кажеш?

— Е, хайде сега, Чарлс, поне дотолкова бих могъл да се осведомя ако не от теб, от баща ти! — издума Джерард в необичаен изблик на нетърпение.

Бруно посегна за цигара, ала отдръпна ръка.

— Приказвали сме за това — смирено промълви Бруно с изпълнен с уважение глас. — Нищо не знае. Дори не е знаел много неща за жена си през онзи период.

— Кой го е извършил според теб? Минавало ли ти е през ума, че мистър Хейнс би могъл да го е организирал? Интересувал ли си се, да кажем, как го е направил и как се е измъкнал след това? — С присъщата си непринуденост Джерард се облегна с ръце на тила, сякаш разговаряха за хубавото време през деня.

— В никакъв случай не допускам той да го е организирал — отвърна Бруно. — Май че не ти е ясно от какъв калибър е човекът, за когото приказваш.

— Единствено калибърът на оръжието заслужава внимание, Чарлс. — Джерард вдигна слушалката. — Както по всяка вероятност ти сам би ме уверил. Ако обичате, поканете мистър Хейнс да влезе.

Бруно леко подскочи и Джерард го забеляза. Мълчаливо го наблюдаваше, докато слушаха как Гай се приближава по коридора. Можеше да се очаква такова нещо от Джерард, каза си Бруно. И какво, и какво, и какво от това?

Гай му се стори нервен, ала това не биеше на очи, тъй като той винаги бе нервен и припрян. Поздрави се с Джерард и кимна на Бруно. Джерард му предложи стола с права облегалка — друг нямаше.

— Единственото, заради което ви повиках тук, мистър Хейнс, е да ви задам един много прост въпрос. За какво най-вече разговаряте, когато сте с Чарлс? — Предложи му цигара от пакет, който изглеждаше забравен от години, и Гай я взе.

Гай раздразнено сбърчи вежди — съвсем основателно, реши Бруно — и процеди:

— От време на време ме е разпитвал за клуба „Палмира“

— И за какво друго?

Гай погледна към Бруно. Извънредно нехайно, почти пренебрежително. Бруно гризеше един от ноктите на ръката, с която бе подпрял бузата си.

— Определено не мога да се сетя — отговори Гай.

— Да е разговарял с вас за убийството на жена ви?

— Да.

— Как разговаря с вас за убийството? — учтиво попита Джерард. — Искам да кажа, за убийството на жена ви.

Гай усети, че се изчервява. Отново крадешком погледна към Бруно, както би постъпил всеки, всеки друг в присъствието на човека, когото обсъждат, без да му обръщат внимание.