Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Викнете капитан Москин! — заповяда Спидер и седна зад махагоненото си бюро с бордовия дневник в ръце. Така го завари капитанът.
— Викали сте ме, княз?
— Да, капитане, седнете. Как мислите, ще издържим ли на бурята?
Енцо Москин кимна.
— Фрегатата е строена в Бристол, княз. С такива кораби англичаните покориха океаните.
Спидер му предложи вино, холандска пура.
— Искате ли да притежавате този кораб, капитане?
Младият неаполитанец се усмихна.
— Фрегатата струва двеста и петдесет хиляди дуката?
— Има начин да стане ваша… Ако проявите кураж да плувате в силно време… като това?
— Къде трябва да ви отведа, княз?
— Далече… На северозападния бряг на Понт.
— Кога?
— Искам тази нощ да вдигнете платната!
Москин мислеше трескаво.
— И какво ще стане там, княз?
— Аз ще сляза на пристана, който ви посоча, а вие ще откарате собствената си фрегата там, където ще я държите на порт.
— Ще ми дадете ли документ… Че ако ви откарам невредим… там, на северозапад, фрегатата ще бъде моя?
— Ето го — Спидер му подаде предварително подготвения договор, скрепен с печата на кораба и с неговия подпис.
Неаполитанецът прочете документа, сгъна го и го скри във вътрешните джобове на куртката си.
— Отивам да подготвя фрегатата, княз. След два часа вдигаме котва!
Спидер кимна. Поредната безплодна война беше свършила за него, време беше да й обърне гръб и да се втурне в паническо бягство.
Когато Марс пристигна в Молдова, Зоя вече беше в Скендера, но Лазар Шкодер беше отпътувал някъде на север, в Русия. До ушите му стигнаха още два слуха, че Бриджит е починала от сърдечен удар, и другият, че майка му, Мана слугинята, е отказала да тръгне с Лазар и се върнала в Браила при роднините си… но не стигнала в Браила и не се върнала в Килия. В града предполагаха, че е попаднала на спахийски разезд и завинаги е потънала в дебрите на Империята. Както биха се изразили херметиците, беше преминала от видимо в невидимо поле на астралния си полет. Марс се задоволи да констатира, че никога вече няма да срещне нито едната, нито другата, и потъна в своите мисли. Там, на два часа конски пробег, в дома на баща му живееше Зоя и цялото му същество се стремеше натам, макар да знаеше, че няма да стъпи в Скендера, а ако случайно мозъкът му се размъти дотолкова, че да пристъпи прага на кръглата къща, старата княгиня отново щеше да го нарече куче и да му покаже вратата. Ако, стремейки се към баща си, той го беше понесъл веднъж, пред Зоя не би могъл да си го позволи, ако иска да продължи да живее. А той искаше, въпреки твърдението на херметиците, че тленното тяло е временно наказание за духа по пътя към усъвършенстването му.
Първата нощ Марс спа на голия под, ползвайки седлото за възглавница, но на сутринта осъмна с мисълта, че трябва да обзаведе къщата, да купи коне и да започне набор на кавалерия. Когато поръчваше мебели в Татарбунари, той си даде сметка, че пред очите му непрекъснато е била Зоя, че я е виждал в различните кътове на празния Шкодеров дом и че поръчвайки столове, маси, канапета, той е мислил преди всичко какво би харесало на нея.
Марс опита да пропъди мечтите, яхна коня и на кариер се върна в Килия. „Нямам право да желая жената на брат си! — крещеше вътрешният му глас. — Аз, копелето на Белия дявол, нямам право на нищо, освен на войната му с Отомания, но в тази война никой не може да ме спре… Никой!“
Майстори боядисаха къщата и оградата тъмночервени, варосаха стаите, изчистиха и измиха конюшнята и двора. Преди дъждовете къщата беше мебелирана, дървата нацепени и подредени на сухо, хамбарите пращяха от зимнина… „А сега?“ От Скендера към Килия не течаха новини, а и той не се опитваше да проникне в света на жената, която го обичаше и която би превърнала тази огромна къща в рая на земята. Неведнъж беше стигал до чокоята Кобадин, но се отказваше да посети стария лаз, щом се увереше, че единствената причина за посещението е някоя изпусната дума за Скендера и… Зоя. Дъждовете се бавеха. Скитайки на кон, Марс навлезе в чифлика на Котленеца. Случайността го беше довела тук, същата случайност можеше да го отведе във всяка друга точка на Буджак. Слезе от седлото и тръгна към къщата, водейки жребеца за поводите. Когато заобиколи постройката и излезе срещу входа, видя първо бялата кобила на Сокон Мехия, а после и него, седнал на пруста, взел главата си в две ръце, като заспал или като връхлетян от внезапна немощ.