Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Те грешат — рече бързо Макс. — Сега те са съвсем малко на брой и силата им е по-слаба
от преди. Сънищата трябва да ти кажат нещо. Не ги интерпретираш правилно. Те не те карат
да нараниш Клеъри. Предупреждават те, че вече си я наранил.
Джейс поклати бавно глава.
— Не разбирам.
— Ангелите ме изпратиха да говоря с теб, защото аз те познавам — каза Макс с ясен детски
глас. — Знам как се държиш с хората, които обичаш, и че никога не би ги наранил
съзнателно. Ти обаче още не си се освободил напълно от влиянието на Валънтайн. Гласът му
още ти нашепва; ти не осъзнаваш, че го чуваш, но е така. Сънищата ти казват, че докато не
убиеш тази част от себе си, не можеш да бъдеш с Клеъри.
— Тогава ще я убия — отвърна Джейс. — Ще направя каквото трябва. Само ми кажи какво.
Макс му отправи ясна, светла усмивка и му подаде нещо. Беше кама със сребърна дръжка —
камата със сребърната дръжка на Стивън Херондейл, онази, от кутията. Джейс веднага я
позна.
— Вземи това — каза Макс. — И я обърни срещу себе си. Онази част от теб, която е с мен в
този сън, трябва да умре. Другата част, която после ще се въздигне, ще бъде пречистена.
Джейс пое ножа.
Макс се усмихна.
— Добре. От тази страна има много хора, които се тревожат за теб. Баща ти е тук.
— Не Валънтайн…
— Истинският ти баща. Той ме накара да ти предам да използваш камата. Тя ще прореже
всичко нечисто в душата ти.
Макс се усмихна като ангел, когато Джейс насочи камата с острието към себе си. В
последния момент обаче Джейс се поколеба. Ситуацията много приличаше на онзи път,
когато Валънтайн го беше пробол в сърцето. Той вдигна острието и направи дълъг разрез на
дясната си ръка от лакътя до китката. Нямаше болка. Прехвърли ножа в лявата си ръка и
направи същото и с другата. Кръв рукна от дългите разрези по ръцете му, по-червена от
кръвта в истинския живот, кръв с цвят на рубин. Тя се стече по кожата му и закапа по
тревата.
Чу как Макс изпусна тихо дъха си. Момчето се наведе и докосна кръвта с пръстите на
дясната си ръка. Когато се изправи и вдигна ръка, пръстите му блестяха в алено. Направи
една стъпка към Джейс, после друга. От това разстояние Джейс ясно виждаше лицето на
Макс — гладката му детска кожа, прозрачните му клепачи, очите му — Джейс не помнеше
да е имал толкова тъмни очи. Макс постави ръка върху кожата на гърдите на Джейс, точно
над сърцето му и с кръвта започна да рисува руна. Джейс не я беше виждал преди, ъглите й
се припокриваха и имаха странни форми.
Когато приключи, Макс отпусна ръка и отстъпи. Главата му се наклони на една страна,
сякаш художник гледа творбата си. Внезапен пристъп на агония премина през Джейс.
Кожата на гърдите му сякаш пламна. Макс стоеше, наблюдаваше го с усмивка и тръскаше
ръка.
— Боли ли, Джейс Лайтууд? — попита той, но гласът вече не беше на Макс, а на някого
другиго, висок и дрезгав, и познат.
— Макс… — прошепна Джейс.
— Както си причинявал болка, така болка ще ти бъде причинена — каза Макс, чието лице
започна да потръпва и да се променя. — Както си причинявал мъка, така мъка ще ти бъде
причинена. Сега си мой, Джейс Лайтууд. Мой си.
Болката беше ослепителна. Джейс падна напред, ръцете деряха гърдите му и над него се
спусна тъмнина.
Саймън седна на дивана с лице в ръцете си. Главата му бучеше.
— Аз съм виновен — каза той. — Със същия успех можех да убия Морийн, докато пиех от
кръвта й. Тя е мъртва заради мен.
Джордан се излегна на дивана срещу него. Беше с дънки и зелена тениска, върху блуза с
дълъг ръкав, с дупки по маншетите. Беше мушнал палци в дупките и късаше плата. Около
врата му проблясваше златният медальон на претор лупус.
— Стига — каза той. — Нямаше как да знаеш. Тя беше добре, когато я качих в таксито.
Онези сигурно са я хванали и са я убили по-късно.
На Саймън му се зави свят.
— Но аз я ухапах. Тя няма да се съживи, нали? Няма да стане вампир?
— Не. Хайде, нали знаеш каква е процедурата? Трябваше да й дам да пие от кръвта ти, за да
стане вампир. Ако беше пила от кръвта ти и после беше умряла, да, щяхме да обикаляме
гробището с кол в ръка. Но случаят не е такъв. Мислех, че помниш тези неща.
Саймън усети вкуса на кисела кръв в гърлото си.
— Те са помислили, че е моя приятелка — каза той. — Предупредиха ме, че ще я убият, ако
не отида, и когато не съм отишъл, са прерязали гърлото й. Сигурно е чакала цял ден, чудела
се е дали ще отида. Надявала се е да отида… — стомахът му се разбунтува и той се наведе;