Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Смътна догадка порази Язон. Това не е звяр, нито машина, това е андроид — т.е. „глиганоид“. Очите са им слабото място. Впрочем с такова свределче, където и да боднеш… Първо да изясним кой е този момък.
— Как те наричат, млади юнако? — запита Екшен, изпреварвайки Язон.
— Наричат ме Ескли, а цялото ми име е Есклапиус — с достойнство се представи победителят на глигана. — Аз съм новият ученик на тукашния фермер Хирон, който е известен със своя талант да възпитава поколения добри воини.
— Колко приятно, Ескли! — радостно плесна с ръце Екшен. — Нали и ние с Язон също сме негови възпитаници.
— Много съм чувал за вас — почтително се поклони младият Ескли, като сложи ръка на гърдите си и отстъпи крачка назад. — Мъдрият Хирон неведнъж ми е давал за пример вас двамата.
Този странен диалог все повече напомняше на Язон сцена от старинен спектакъл, само дето актьорите са пообъркали облеклата и мястото на действието. Усещането за нелепост, започнало да обхваща Язон още на космодрума Поргорсторсаанд, се върна с нова сила. Прииска му се да се събуди, но като погледна към Мета разбра, че трябва да вземе пример от практичното й във всяка ситуация поведение на пирянка. Без да обръща внимание на ритуалните (или каквито са там) глупости на местните жители, тя се беше навела над глиганския труп и внимателно изучаваше неговата козина, копита, бивни, и други… устройства. Да, на езика й напираше думата „устройства“. И все пак това беше животно. Въпреки че четината му наистина се оказа стоманена, копитата също, а от разбитите очни ябълки стърчаха овъглени проводници.
„Е, къде видяхме нещо подобно съвсем неотдавна? По-смело, Язон, по-смело! Ти вече си спомни, но се страхуваш да повярваш. Защо се боиш, защо? Не е ли защото Пир ти е станал почти родина, а този древен Саанд — още повече!?! Какво следва от това? Още една крачка по логическата верига! Да, да, и шипокрилият игломет, и стоманеният глиган нападаха лично теб, Язон! Пирянската гад стреляше в твоята Мета, само за да удължи удоволствието от общуването си с тебе, а тукашният глиган се нахвърляше върху всички, защото такива са си глиганите, но и обявата на летището я направиха в онзи момент именно заради тебе! Всичко е било изчислено при тях! Само че — кои са тези «те»?“
Ескли прекъсна мислите му, обяснявайки като на невежи:
— Нима не разбирате — та това е киборг, кръстоска между машина и животно. Хирон ми разказа, че напоследък такива гадини често се появяват по нашия край и ние се научихме да се борим с тях. Ето — например за това изобретихме здрунтела.
— Хубав здрунтел — похвали го Екшен, докато с уважение разглеждаше дългото копие, станало отново гладко и черно.
Затова пък сега ясно се виждаше разположената в средата удобна ръкохватка от мек материал с редица ярки бутончета, удобно лягащи под пръстите.
— А със шмузеда комплектова ли се? — компетентно се заинтересува Екшен, но Язон реши, че го прави, за да покаже ерудиция.
— Не-е-е — отвърна бавно Ескли. — Шмузедата е винаги отделно. Впрочем… Браво, Екшен! Това наистина е добра идея — циклофотен здрунтел с подцевна шмузеда. Утре ще го обмисля на спокойствие.
Мета още не се беше ориентирала в принципа на действие на непознатите даже по названия оръжия, но очите й вече блестяха. Ловец, изобретател на оръжие и пирянка — това беше взривоопасна смес и разговорът заплашваше да продължи дълго.
Язон вече обмисляше как по-тактично да прекъсне очертаващия се военно-технически диспут, когато младият Ескли с решителността на старши по звание нареди:
— Добре, после ще поговорим. А сега ми помогнете да довлека киборга до талигата.
Трябва да се признае, че киборгът беше тежичък, и то доста. Ако не беше Мета, сигурно дълго и досадно щяха да влачат тялото по земята. Но пирянката го сграбчи за бивните и почти без да се напряга повдигна половината тяло така, че да могат да пъхнат под корема на чудовището дебела двуметрова тояга. Ескли и Екшен я хванаха от двете страни за краищата, а Язон държеше копитата. Така криво-ляво го довлякоха.
Това, което Ескли наричаше талига, се оказа напълно приличен четириосен всъдеход с големи грайферни гуми. Хвърлиха глигана в мръсния (как другояче при такива товари) багажник и потеглиха.