Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Единственото, което можа да измисли, беше:
— Фиона, хайде довечера да се срещнем. Само ти и аз.
— Среща? О, не мога, Ото!
— Тогава хайде утре да играем голф! — отчаяно изрече той.
— Утре? — Тя остави чашата си на бара, но забрави да извади сламката от устата си и добави: — Утре ще играя с друга двойка. И с годеника ми.
— Годеник?!
Сигурно щяха да чуят вика на Ото чак в Минерал Спрингс, ако не беше силният вятър.
— Да, Ото, аз съм сгодена. През декември ще се омъжа и ще прекараме медения си месец на Бахамските острови, в къщата на сина му. На Коледа ще се запозная с внуците му.
— Фиона!
Ото не можеше да повярва на ушите си.
— Инак с удоволствие бих се срещнала с теб довечера, Ото. Много си забавен. Бих искала да играеш голф с годеника ми и с мен. Казва се Уилбър. Ще ти хареса.
Ото Стрингър бе в състояние единствено да съзерцава рома си, докато Фиона отново започна да сърба шумно, блажено неосъзнаваща, че току-що торпедо бе взривило кораб, минаващ в нощното море, и бе оставило само мазно петно на повърхността.
Шегаджиите продължаваха да си разказват вицове. Единият беше на възрастта на Ото, а другите двама — петдесетгодишни. Току-що бяха разказали вица за разликата между еврейската принцеса и желето. Желето мърдало, когато го ближеш. После разказаха за кръстоската между мексиканец и мормон — получава се гараж, пълен с крадени стоки. И сега бяха започнали втори виц за чернокожите джебчии в Тексас, които наричаха „кюмюр“.
И това напомни на единия, че наскоро се бе случило нещо смешно.
— Само почакайте да чуете това — каза той. — Някакъв африканец искаше да стане член на клуба. Бил известен и мислел, че няма да му откажат.
— Кой беше? — пиянски се обади Ото. — Гари Играча?
— Какво? — попита мъжът и го погледна.
— Имат предвид някакъв цветнокож кандидат — прошепна Фиона.
— О, това ли имат предвид? — рече Ото, намръщен като Бигелоу Бобровата опашка. — Искаш да кажеш от онези, дето носят пилешки кокали вместо бижута? Такъв ли, Фиона?
— Съжаляваме, че ви обидихме — каза мъжът. — Мислех, че сме сред приятели.
— Да сте ме обидили? — войнствено отвърна Ото. — Аз не съм евреин, нито мексиканец или негър. И със сигурност не съм член на този клуб.
После, изпитващ неистово желание да излъже, Ото добави:
— Но ще ви кажа какъв съм. Аз съм демократ. И мисля, че Роналд Рейгън е толкова стар, че смята, че Алцхаймер е името на държавния секретар. А по време на дебатите с Мондейл напомняше на герой от филмите на Джейн Уайман. И ще балансира бюджета, когато Джеси Джексън отиде на лов за катерици с Националната ловджийска асоциация, а Джейн Фонда стане член на организацията „Дъщери на Американската революция“.
Тримата веселяци измърмориха нещо, изпиха питиетата си и се приготвиха да си тръгват, когато Фиона се обърна към Ото и попита:
— Какво ти става? Какви ги говориш?
— Не знам, Фиона — чистосърдечно призна той. — Това беше най-лошото, което можах да измисля. Дори не съм демократ! Вероятно се опитвах да предизвикам скандал.
— Ромът размътва главата. По-добре се прибирай, Ото. Но се радвам, че се запознах с теб. Беше много забавно.
— Наистина се държа като побъркан! Непрекъснато разказвам едни и същи смешки, но на място като това те звучат съвсем различно!
— Мнозина от хората тук сами са спечелили парите си — информира го тя. — И имат право да играят голф с когото си искат.
— Да, но тяхното право не е право.
— Ти си пиян, Ото. Дрънкаш глупости.
— Може би трябва да се прибера вкъщи.
— Имаш това право — каза тя. Говореше като ченге.
— Е, денят наистина ми хареса — рече той и целуна възрастната дама по бузата. — Човек трябва да внимава с теб, Фиона.
Сидни Блекпул вече чакаше пред клуба, когато Ото се появи, влачейки се отчаяно със сака си.
— Изглеждаш като Арнолд Палмър, когато загуби финала на Откритото първенство на Съединените щати — рече Сидни. — Какво друго се случи, освен че си се натряскал? Господи, какво пи? Пуловерът ти е кафяв. Сутринта беше жълт.