Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Лечителю, какво ще ми кажеш?
Наведеният над Ана мъж погледна през рамо. С черните одежди на професията му, спускащи се до пода, той приличаше на птица, готова да излети.
– Състоянието ѝ е изключително тежко. – Рот потрепери, а лечителят се изправи. – Вярвам, че носи малко в утробата си.
Вледеняваща тръпка разтърси Рот от главата до петите и го вкамени, пропъдила всякакво чувство от тялото му.
– Тя…
– Е бременна. Да. Разбрах го още щом докоснах корема ѝ. Твърд и подут, а и вие казахте, че наскоро е преминала през периода си на нужда.
– Да – прошепна Рот. – Значи, причината за това е…
– Не е симптом на ранна бременност, тъй като тя все още не кърви. Не, вярвам, че неразположението ѝ се дължи на нещо друго. Но нека отидем до огъня, господарю, та гласовете ни да не я смущават.
Рот позволи да го отведат по-близо до пламъците.
– Да не би да има треска?
– Господарю… – Лечителят се прокашля, сякаш се боеше от смърт, която нямаше нищо общо с кралицата. – Простете ми, господарю…
– Не ми казвай, че нямаш обяснение – изсъска Рот.
– Нима предпочитате да ви излъжа? Ударите на сърцето ѝ са бавни, дишането ѝ – плитко и накъсано, кожата ѝ има сивкав оттенък. Може би има някакво вътрешно затруднение, невидимо за мен, и то я надвива. Не знам.
Погледът на Рот се върна върху неговата шелан. Никога не бе изпитвал особен страх. А ето че сега ужас полази по кожата му, плъзна се до дълбините на съществото му, завладя го като зъл дух.
– Господарю, съветът ми е да я нахраните. Сега, и толкова често, колкото тя е в състояние да отпие онова, което вените ви могат да ѝ дадат. Може би силата, която това дарява, ще надделее над случващото се… несъмнено, ако има някаква надежда за нея, това сте вие. А ако се надигне, ще ѝ дам единствено прясна вода, нито капка пиво. Нищо, което би могло още повече да отслаби организма ѝ…
– Излез.
– Господарю, тя е…
– Остави ни… веднага!
Рот си даваше сметка, че лечителят се запрепъва трескаво към вратата… и с основание – убийствена ярост се бе надигнала в гърдите на краля му и можеше да се излее върху всяко същество, попаднало пред погледа му.
Вратата се затвори и Рот се приближи до ложето.
– Обич моя – отчаяно каза той. – Ана, обич моя, послушай гласа ми и отвори очи.
И ето че пак падна на колене.
Коленичил на пода до главата ѝ, Рот милваше косата върху рамото и надолу по ръката ѝ, допирът му беше неимоверно лек.
Заслушан в дишането ѝ, той се опита да я накара да диша по-дълбоко. Искаше да се върне към предишната нощ, когато се бяха събудили заедно, и надникнал в очите ѝ, ги бе видял да греят от живот. Колко ясно само помнеше всяка подробност от онзи миг, онзи час, онази нощ, миризмите на онова, което бяха хапнали, разговорите за бъдещето им и как бяха отишли, за да приемат поданиците си.
Струваше му се, че кристалната яснота на всички тези спомени би трябвало да отвори врата, през която да премине и да улови ръката ѝ, да вдъхне уханието ѝ и да почувства в гърдите си лекотата, която носеха здравето и жизнеността… и да я издърпа в настоящето в това състояние.
Но разбира се, това бяха просто фантазии.
Извади церемониалната си кама и вдигна лъснатото искрящо острие. Тежкият ръкав, обточен със скъпоценни камъни и злато, му пречеше и с едно движение той смъкна великолепното си палто и го хвърли зад себе си. Докато дрехата падаше на пода, прошумолявайки, а скъпоценните камъни одраскаха дъбовите греди, Рот прокара острието на ножа по китката си.
Как само му се искаше да е по шията.
– Ана, моля те, изправи се. Повдигни глава, обич моя.
Подпря я на свободната си ръка и поднесе извора на кръвта си към устните ѝ.
– Ана, пий от мен… пий от мен…
Устните ѝ се разтвориха, но не за да го послуша и да вземе онова, което той ѝ предлагаше. Не, беше просто ъгълът, под който падаше главата ѝ.