Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Ще помоля всички, чието присъствие не е необходимо за прегледа, да останат в коридора – заяви лекарката, изпъждайки братята, братовчедите и другия лекар. – Не, не – ще се справим. Точно така, чао, чао. – А после понижи глас и добави: – Той е обвързан мъж. Искаш ли да се оправяш с подобно нещо, ако се наложи гинекологичен преглед?
Обвързан… мъж? Той?
Братята се опитаха да възразят, но Асейл кимна сериозно.
– Няма да има никакви проблеми от моя страна. Давам ви думата си.
Ала после му хрумна нещо друго – не трябваше ли да защити Марисол и от присъствието на такива като себе си?
– Марисол – тихо каза той. – Не е ли по-добре, ако и аз…
– Остани.
Асейл затвори очи.
– Добре.
Застана до главата ѝ, с гръб към нея, така че тя можеше да вижда очите му, но неговият поглед не можеше да се натрапи там, където нямаше право.
Лекарката се приближи и заговори нежно. Мило.
– Ще можеш ли да се облегнеш назад? Чудесно. Ако така няма да се чувстваш в безопасност, ще те разбера и ще вдигна горната половина на леглото.
Последва дълго мълчание.
– Как се казваш? – дрезгаво попита Марисол.
– Джейн. Аз съм Джейн. Зад мен е моята медицинска сестра, Елена. Няма да направим нищо, за което не си ни дала съгласие. Ти командваш.
Асейл все повече се убеждаваше, че тази лечителка ще му хареса.
– Окей. Много добре. – Марисол стисна ръката му и се облегна назад, изкривила лице в гримаса на болка, докато не се изпъна по гръб. – Добре.
Асейл очакваше да го пусне, щом легне, но тя не го направи. А очите ѝ не се откъсваха от неговите. Нито когато лекарката свали спалния чувал от тялото ѝ и я покри с одеяло. Нито докато ѝ задаваха въпроси за възможно сътресение и проверяваха рефлексите ѝ. Нито докато човъркаха раната в бедрото ѝ. Нито дори когато докараха портативен рентген и я снимаха от няколко различни ъгъла.
– Имам цял куп добри новини – обяви лекарката малко по-късно, приближавайки се с един лаптоп. На монитора му се виждаше призрачното изображение на дебелата, силна бедрена кост на Марисол. – Не само че сътресението е съвсем слабо, но и куршумът е минал чисто и е излязъл. Няма признаци костта да е счупена или одраскана. Така че основното, за което трябва да се погрижим, е рискът от инфекция. Бих искала да почистя раната и да ти дам антибиотици, както и нещо за болката. Как ти звучи?
– Нищо ми няма – отвърна Марисол.
Лекарката се засмя и остави лаптопа настрани.
– Определено се вписваш отлично тук. Всичките ми пациенти казват съвсем същото. Все пак виждам, че си интелигентна жена, и съм сигурна, че не би искала да изложиш здравето си на риск. Безпокои ме възможността от сепсис. В колата ми каза, че си била простреляна преди двайсет и четири часа. Това е доста време, през което там вътре да се завъдят разни неща.
– Нека довършим започнатото, Марисол – чу се да казва Асейл. – Да послушаме дадения съвет.
Марисол затвори очи.
– Окей.
– Много добре. – Лекарката отбеляза нещо на лаптопа. – Остана само още едно нещо.
– Какво? – попита Асейл, когато думите ѝ бяха последвани от продължителна пауза.
– Марисол, трябва да знам дали има възможност да са те наранили и другаде.
– Другаде? – долетя смутолевеният отговор.
Асейл почувства, че лечителката поглежда към него.
– Ще ни извиниш ли за момент?
Преди той да успее да отговори, Марисол стисна ръката му толкова силно, че той потръпна.
– Не – решително заяви тя. – Никъде другаде.
Лекарката се прокашля.
– Нали знаеш, че можеш да ми кажеш абсолютно всичко. Всичко, което се отнася до лечението ти.
Изведнъж тялото на Марисол отново затрепери… така както трепереше на задната седалка на джипа. Рязко, сякаш отмахваше нещо от себе си, тя каза:
– Опита се да ме изнасили. Но аз бях по-бърза…
Изведнъж всички звуци в стаята заглъхнаха. Мисълта – не, действителността – че някой се бе отнесъл зле с нея, наранил я бе, белязал бе безценното ѝ тяло, опитал бе да…
– Добре ли си? – попита някой. Сестрата. Трябва да беше…
– Ще падне! – извика лекарката.
Асейл се зачуди за кого ли говорят… и изгуби съзнание.
23
– Говори, лечителю – нареди Рот, застанал над неподвижното тяло на своята шелан. – Говори!
Прескъпа Скрайб Върджин, изглеждаше мъртва.
Веднага след като неговата Ана рухна, той я бе отнесъл в брачните им покои, следван от братята, зарязал аристократите и безполезните им светски игрички. Именно той бе положил възлюбената си върху ложето, докато викаха лечителя; пак той бе разхлабил корсажа ѝ. Братята си бяха тръгнали в мига, в който довереният лечител се беше появил заедно с инструментите на целебния си занаят, и ето че бяха останали само те тримата, пращенето на огъня и писъкът, който отекваше в душата му.