Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Клер Крюгер. - Някога едър и пълен, сега Ърнст изглеждаше като човечето на
„Мишелин“ с изпуснат въздух. - Не беше от Рул, но учеше в гимназията заедно с Бен.
- И кой знае откога са клечали там долу - каза Джарвис. - Измъкнахме поне пет тела от
онова подподово пространство, а имаме около дузина изчезнали през последните няколко
седмици, без да броим семейство Ландри. Те изчезнаха в деня след онова... - Той метна кос
поглед към Съвета, после бързо погледна встрани, мускулите по челюстта му се свиха. - Онова
нещо с Бен Стимке. Честно казано, мислехме, че хората се измъкват. Не можем да ги виним. В
интерес на истината, не се стараехме много да задържим тези, които искаха да напуснат. Така че
ако това е всичко, което е дошло след срутването на мината, не е нищо, с което да не можем да се
справим.
- Но не е всичко - каза Крис с пресипналия си груб глас. Звучеше като закоравял пушач. -
Това казва Том.
- Имаше много деца в онази мина, няколкостотин поне, и дори повече влизаха и излизаха
- добави Том. - Това, което Уелър не знаеше, беше, че Фин е искал аз да взривя мината, за да бъде
по-лесно на хората му да ги изловят. Било е като да подкарат добитък или бизони. Ако само
неколцина са показали лицата си тук, обзалагам се, че той е заловил доста голяма част от
останалите и ако прави с тях това, което видях при онези Променени, нямате никакъв шанс.
Нито вие, нито децата.
- Казваш, че ше убие децата? - попита Джарвис. - Ще ги застреля или ще нахрани с тях
Променените?
- Не. Децата са ценни, но по различни причини. - Крис беше запазил за себе си
подробностите от своя... Сън? Видение? Преживяване извън тялото?... - Ще експериментира с
тях.
Том кимна.
- Мисля, че затова Мели събираше деца. Всъщност идеята не е била да се събере армия за
поход срещу Рул. Трябвало е да се намерят опитни мишки, експериментални субекти, Фин
вероятно иска да види какво става с нормални деца или с онези, които може да хване в процеса
на променяне. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че лагерът на Фин е бил
относително наблизо също така. Само това може да обясни защо Мели толкова силно се бореше
да ни задържи там и защо Променените никога не ни нападаха, Фин защитаваше лагера.
Вероятно е назначавал мъже да охраняват периметъра, особено след като мината беше взривена.
- Добре. Да кажем, че си прав. Но... да бягаме? - Джарвис клатеше глава. - Едва се държим
сега. Няма достатъчно провизии, за да стигнат за всички.
- Кой казва нещо за всички? - обади се Крис дрезгаво. Думите висяха там и той беше
доволен да ги пусне. По внезапното свиване на очите му Крис реши, че от всички събрани мъже
само дядо му има някаква идея какво предлагаха.
- Но... - Джарвис се взря празно из стаята. - Но ако не можем да се бием и да победим...
- Той има предвид децата. - Погледът на Йегър, изглежда, беше върнал част от
специфичната си яснота. - И само децата.
- За какво говориш?
- Можете да напуснете Рул или да останете. Но ние взимаме децата, не вие. Не може да
дойдете с нас - каза Крис. - Не може да ни последвате или да се опитате да ни намерите.
- Kaквo? - заекна Джарвис. - Това... това е лудост! Ще ни оставите тук да умрем!
- Не. Ако повечето от вас искат да напуснат, да вървят! - каза Крис. - Мисля, че трябва да
се махнете оттук.
- Да се махнем? - Две сини вени се издуха на слепоочията на Джарвис. - Повечето?
- Някой трябва да остане - каза тихо Том. - Ако не направите представление, Фин ще
разбере, че сте били предупредени. Трябва да осигурите на децата време да се измъкнат.
- Чакай малко, чакай малко! Току-що каза, че не трябва да се бием.
- Имах предвид, че трябва да се включите в точния бой по точната причина и в точното
време - обясни Том. - Събрали сте деца, някои насила, други не. Казвали сте си, че е за тяхно
добро. Но един затвор не е дом. Да се държите за тези деца, не обслужва друга цел освен вашата.
Те държат правата върху живота си. Моля ви! - Том погледна към Джарвис, а после към
останалите мъже поред. - Нека Джейдън и Крис ги отведат на някое безопасно място!
- Никое място не е наистина безопасно - каза Йегър.
- Но ще бъде по-добре от тук - каза Крис. - Искаме достатъчно провизии и фургони, за да