Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Изненада ме, Еди.
Усмивката на искрена радост на богинята беше толкова прелестна, че дъхът на Памела спря.
— Братко — рече тя, без да снема прикования си поглед от Еди, — бих искала да възнаградя нашия домакин за наблюдателността му. Ще ни посвириш ли?
— Разбира се — каза Аполон, — но нямам инструмент.
Ясният глас на Еди гръмна през терасата.
— Достатъчно музика за тази вечер. Може да си вървите, но оставете инструментите си. Асистентът ми ще се погрижи да ви бъдат върнати утре.
Тримата мъже напуснаха мястото бързо и дискретно. Памела се зачуди колко ли им плаща Еди, за да не им мигне окото, като оставиха толкова скъпи инструменти.
Аполон зае освободеното място на арфиста и сложи ръце върху струните, без да показва и малка част от безпокойството си. Той е богът на музиката. Векове наред арфисти го боготворяха и възхваляваха, музите благоговееха пред него. От деня, в който бе придумал новородения Хермес да го дари с първата лира, позната на хората, той бе приел безсмъртната си власт над избрания инструмент за даденост. Беше като въздуха, който дишаше и виното, което пиеше — нещо неизменно, което винаги присъства. Но днес той не е безсмъртният Аполон, а просто един мъж. Знаеше нотите. Усещаше арфата като познат инструмент, въпреки това стомахът му се свиваше. Ами ако талантът му е отлетял заедно с безсмъртните му сили? Ами ако изсвири грешно нотите? Или — което бе още по-лошо — ако свири верните ноти толкова зле, че да звучат като грешни?
Вдигна поглед от инструмента. Артемида се бе изправила и без да откъсва очи от Еди, заднишком, тя грациозно се отдалечаваше от масата, за да има простор за танца си. Еди също не отделяше очи от лицето й. Писателят беше напълно влюбен в сестра му. Аполон притисна ръката си в опънатите струни. Той разбираше как се чувства големия мъж. Неохотно, богът извърна поглед към Памела. Тя го наблюдаваше съсредоточено, без съмнение очакваше да чуе съвършенството, с което свири богът на светлината. В този миг той искрено искаше да разполага с безсмъртните си сили, или поне да е истинския смъртен мъж Феб. Искаше му се да бъде или единия, или другия. В капана между два свята той беше като на бойно поле, въоръжен само със спомена за някакви оръжия.
— Изсвири любимата мелодия на Терпсихора15 — нареди сестра му.
Аполон знаеше мелодията. Беше там, когато музата на танците я сътвори и я бе свирил за нея при изпълнението й на едно от големите пиршества на Зевс. Затвори очи и се концентрира. Първите му тонове бяха колебливи, меки, почти неуловими за слуха, но пръстите му бяха уверени. Те познаваха усещането на сребърните струни и се движеха нагоре-надолу по дължината на инструмента като стари приятели, които си разменят поздрав.
Аполон отвори очи. Артемида се носеше по терасата, пресъздавайки прекрасния танц на Терпсихора. Той се усмихна любящо на сестра си. Тази вечер тя нямаше безсмъртни сили, но и нямаше нужда от тях. Малката копринена рокля, която Еди й бе купил, се увиваше грациозно около тялото й. Движенията й бяха бавни и изпълнени с неповторима хипнотична гъвкавост. Пръстите на Аполон прелитаха през струните, ускорявайки темпото. Артемида танцуваше в синхрон с него, въртейки и люлеейки се в съвършен такт с музиката до кресчендото, след което се свлече в елегантна купчина близо до краката на Еди.
— Не! — извика Еди и се наведе да я вдигне. Тя се изправи до него, като дишаше тежко. — Аз съм този, който трябва да бъде в краката ти, богиньо моя!
Артемида се разсмя, останала без дъх.
— Значи хареса наградата си?
— Ще пазя нежен спомена за твоя танц дорде настане смъртния ми час.
Изражението на богинята изведнъж се отрезви.
— Не желая да мисля за това как умираш.
Беше ред на Еди да се разсмее и той го направи от все сърце.
— Тогава не мисли за това, защото този ден е далеч, богиньо моя!
Усмивката на Артемида се завърна.
— Еди, ще се разходиш ли с мен? Знам, че е тъмно и нощта се е спуснала, но…
— Желанието ти е заповед за мен — обяви той. — Ела, тук е добре осветено и за мен е огромна чест да те придружа.
Без дори да погледнат към Памела и Аполон, двамата напуснаха терасата. Главите им бяха плътно допрени и Еди разпитваше Артемида за произхода на танца й. Все още зашеметена от невероятния спектакъл на богинята, Памела гледаше след тях. Не можеше да повярва. Артемида бе танцувала за Еди така, сякаш наистина искаше да танцува за него, сякаш действително искаше да му благодари. Каква промяна за един-единствен ден! Сутринта Артемида беше високомерна, горделива и се държеше направо невъзможно. Вярно, че продължаваше да е ужасно арогантна, напълно разглезена, нелепо угаждаща на капризите си и суетна, но когато погледнеше Еди, в очите й несъмнено се появяваше топлина. Възможно ли бе Артемида да има сърце?