Богинята на светлината

Два меки, магически акорда се изляха като водопад един след друг и привлякоха вниманието на Памела към нейния безсмъртен. Нейният безсмъртен! Мисълта премина като тръпка през тялото й. Преди тази вечер тя си мислеше, че мъж, който свири на арфа, би изглеждал меко казано женствен, и най-вероятно е обратен. Аполон не беше нито едното, нито другото. Беше великолепно мъжествен. Той не просто свиреше на арфа — галеше я с любовно докосване и нежно извличаше прекрасна музика от нея. Сякаш ласката му я съживяваше. Със златистото си, мускулесто тяло и коса с цвета на слънцето, той приличаше на древен воин, който между две сражения е поседнал, за да отдъхне и да възхвали нечии героични дела. Тя срещна погледа му, когато той започна да пее. Пръстите му изтръгваха чувствено, ритмично жужене от струните.

На боговете равен съм, защото

до тебе седнал съм сега небрежно

и слушам те тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно шеговита.

Гласът му беше толкова съвършен, че бе почти неописуем. Памела се опита да си представи как ли звучи, когато използва безсмъртните си сили. Нищо чудно, че цели поколения бяха строили храмове и ваяли статуи в негова чест. А сега той стоеше там и свиреше само за нея. В този момент тя го желаеше толкова много, че силата на страстта й почти я задави. Без да съзнава, стана и тръгна към него.

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва в гърдите

гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам

по-бледна от изсъхнала трева,

свят ми се вие, сякаш че умирам.16

Памела спря пред Аполон. Единствената сила, която му бе подвластна, беше силата на влюбения мъж и въпреки това той я потапяше в транс. Потръпна, когато богът повтори припева и я обгърна с топлината на гласа си.

На боговете равен съм, защото

до тебе седнал съм сега небрежно

и слушам те тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно шеговита.

След като лекият нощен бриз отвя надалеч последния тон, тя се пресегна неуверено и погали с пръст опакото на ръката му, опряна в струните на арфата.

— Ти ли си написал това?

Той се усмихна и взе ръката й в своята.

— Не, писано е от Сафо, гръцка поетеса и страстна обожателка на жените. Заех думите от нея. Тя имаше язвително чувство за хумор и остър ум. Мисля, че би сметнала нашата ситуация за изключително забавна и не вярвам да възрази срещу малките промени, които направих в стиха й.

— Много е красиво. Твоят глас е… — Памела не можеше да открие думите, с които да опише чутото. — Гласът ти е като полузабравена мечта — твърде красиво, за да е истинско.

— Но той е истински. Аз съм истински!

Аполон я придърпа към себе си. Тя тръгна колебливо, но той обгърна талията й с ръце и я привлече плътно към тялото си.

— Това, което изпитваш към мен, е истинско. — Аполон нежно притисна устните си в нейните. Жадуваше за вкуса и докосването й, но тя бе толкова скована и неоткликваща, че той се задоволи с почти целомъдрена целувка — първо по устата, а после и по бузата й. Най-сетне тя се отпусна достатъчно, за да сложи глава на рамото му и той вдиша чистото ухание на косата й. Когато се наведе, за да я целуне отново, тя вдигна ръка и я притисна в устните му.

— Ще те помоля да ми дадеш време — рече Памела.

— Време?

— Нуждая се от време, за да помисля върху това, което се случва между нас, а не мога да мисля, когато ме докосваш и целуваш. Затова те моля за малко пространство за мислите ми. Ще направиш ли това за мен?

Той искаше да каже „не“, да хвърли настрани арфата, да я вземе в прегръдките си и да се люби с нея бавно и страстно, докато тя изгуби способността си да мисли въобще. Знаеше, че може да я убеди да му се отдаде. Усещаше го в начина, по който тялото й бе привлечено към него и по влажния поглед, с който очите й се взираха в неговите. Познаваше страстта, която се таеше в нея и знаеше как да я пробуди и използва. И после какво? На следващата сутрин тя щеше просто да се отдръпне. Той искаше Памела да дойде при него доброволно, без да съжалява след това.

Аполон свали ръката си от талията й. Вместо да се опита да я целуне пак, той отметна назад малкия кичур тъмна коса, който постоянно падаше върху челото й.