Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Нора удивено я зяпна.
— Защо полени?
— Цялата циста е била пълна със стотици килограми цветя.
Нора поклати глава.
— Анасазите никога не са погребвали мъртъвците си така. И досега не съм виждала такива зъби.
Арагон неочаквано коленичи до гроба. Отначало на Нора й хрумна странната мисъл, че антропологът има намерение да се моли. Ала той се наведе, насочи фенерчето си към костите и ги разгледа от съвсем близо. Докато плъзгаше лъча по двете паници с кости, Нора забеляза, че много от тях са счупени и по краищата на някои имаше следи от овъгляване. Тогава се разнесе силно ахване. Арагон се изправи. Изражението му внезапно се беше променило.
— Искам разрешение временно да взема няколко кости за изследване — със студено официален глас каза той.
От неговата уста тази молба повече от всичко останало озадачи Нора.
— След като снимаме и документираме, разбира се — чу се да отвръща тя.
— Естествено. И искам да взема проба от онзи червеникав прах.
Той безмълвно се отдалечи, но Нора остана до ръба на цистата, вторачена в тъмната дупка в пода. Слоун започна да монтира триногата на фотоапарата си до гроба, докато Холройд изключваше магнитометъра. Той се приближи до Нора.
— Невероятно, нали? — прошепна в ухото й радарният специалист.
Ала тя не му обърна внимание, нито на развълнувания глас на Слоун. Мислеше за Арагон и за внезапно променилото се изражение на лицето му. И тя го усещаше: в гроба имаше нещо странно, дори ненормално. В известен смисъл, каза си тя, това изобщо не беше гроб. Наистина някои култури от епохата Пуебло IV кремираха мъртвите си, други ги ексхумираха и препогребваха в керамични съдове. Но начупените и опърлени кости, дебелият слой прах от цветя, грижливо подредените погребални дарове…
— Чудя се какво ще каже за този гроб Блек — откъсна я от унеса й гласът на Слоун.
„Това изобщо не е гроб — помисли си Нора. — Това е жертвоприношение.“
Излязоха на покрива на първия етаж, чиито най-външни краища бяха огрени от обедното слънце, и Нора внимателно отпусна длан върху ръката на Слоун.
— Мислех, че сме се разбрали — каза тя.
Другата жена се обърна и я погледна.
— За какво говориш?
— Не биваше да отваряш онзи гроб, без преди това да се посъветваш с мен. Това е сериозно нарушение на правилата за теренна работа.
Докато Слоун я слушаше, кехлибареният цвят на очите й сякаш потъмняваше.
— А ти не смяташ ли, че трябваше да отворим гроба? — попита тя. Гласът й внезапно бе станал гърлен, почти като котешко мъркане.
— Не. Имаме да проучваме и каталогизираме цял град и гробовете са особено деликатен проблем. Но както ти казах при Руините на Пит не е в това въпросът. Истинският археолог не постъпва така, не разкопава нещо просто защото го интересува.
— Искаш да кажеш, че не съм истински археолог, така ли?
Нора дълбоко си пое дъх.
— Не си толкова опитна, за колкото те смятах.
— Трябваше да отворя цистата — рязко каза Слоун.
— Защо? — безуспешно се опита да скрие сарказма си Нора. — Да не си търсила нещо?
Слоун понечи да отговори, после замълча. Тя пристъпи толкова близо, че Нора усети излъчващите се от нея топлина и гняв.
— Ти си маниакално деспотична, Нора Кели, Също като баща ми. Още откакто пристигнах, само ми дишаш във врата и чакаш да сбъркам. Не съм направила нищо лошо, като отворих гроба. Магнитометърът показа кухина и аз само вдигнах камъка. Нищо не съм докосвала. Не съм предизвикала нарушения на обекта.
Нора се мъчеше да запази самообладание.
— Ако не можеш да спазваш правилата, ще те поставя под ръководството на Арагон и така ще се научиш да уважаваш целостта на археологическия обект — колкото може по-спокойно каза тя. — И да се подчиняваш на ръководителя на експедицията.
— На ръководителя ли? — презрително изсумтя Слоун. — Аз трябваше да ръководя тази експедиция. Не забравяй кой плаща за нея.
— Не съм забравила — въпреки гнева си с равен глас отвърна Нора. — Просто това е поредното доказателство, че твоят баща ти няма доверие.
За миг Слоун остана онемяла пред нея, напрегната, с почервеняло под силния загар лице. После безмълвно се завъртя на токове. Нора проследи с поглед как тя се спуснало стълбата и решително се отдалечи, изправена и горда. Обагрена от слънцето, тъмната й коса пламтеше в лилаво.
30.
Рано сутринта групата се събра при въжената стълба до града. Бяха дошли дори Суайър и Бонароти. Вече свикнали с човешкото присъствие, лястовиците не вдигнаха обичайната си протестна врява. Необикновено тихият Бил Смитбак бърникаше малък касетофон. До него стоеше Арагон със сиво замислено лице. Въпреки интереса си към пълния с кости проход, той беше зарязал работата си, за да се присъедини към тях. Това повече от всичко друго подчертаваше важността на предстоящата им задача.