Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)

Той колебливо посети няколкото обществени събития, на които беше канен от хора, които търсеха благосклонността му. Той не осъзнаваше, но те знаеха, че безупречната му вежливост беше просто снизходителност към хората, които бяха очаквали да го поставят на мястото му — към хората, които казваха, че епохата на достиженията е отминала.

Привличаше го строгостта на Лилиан — конфликтът между строгостта и поведението й. Той никога не беше харесвал когото и да е, нито пък беше очаквал да бъде харесван. Беше запленен от гледката на жена, която очевидно го преследва, но със също така очевидна съпротива, сякаш против волята си, сякаш борейки се с желание, от което се възмущава. Именно тя планира срещата им, след това се изправи студено срещу него, като че ли без да я е грижа, че той го знае. Говореше малко, обвита в мистерия, сякаш му казваше, че никога няма да пробие гордата й откъснатост, с някаква веселост, която се подиграваше и на нейното, и на неговото желание.

Не познаваше много жени. Беше се придвижвал към целта си, отхвърляйки всичко, което не е свързано с нея, както в света, така и в самия себе си. Посветеността на работата му беше като огъня, с който се справяше — огън, който изгаря всеки незначителен елемент, всяка нечистота в белия поток на чистия метал. Беше неспособен на половинчати чувства.

Но имаше моменти, когато чувстваше внезапен прилив на желание, толкова силен, че не можеше да бъде отдаден на някоя случайна среща. Беше му се отдавал в няколко редки случая през годините, с жени, които си мислеше, че харесва. След това чувстваше гневна празнота — защото беше търсил акт на победа, макар и да не знаеше от какво естество, но отговорът, който получаваше, беше само женско приемане на случайното удоволствие, а той разбираше съвсем ясно, че онова, което е спечелил, няма никакъв смисъл. Оставаше не с чувство на постижение, а с чувство за собствената си деградация. Започна да мрази желанието си. Бореше се с него. Стигна до там да повярва в доктрината, че желанието му е изцяло физическо, не произлиза от съзнанието, а от материята, и той се бунтуваше срещу мисълта, че плътта му може да бъде свободна да избира изборът й е глух за волята на ума му. Беше прекарал живота си в мини и фабрики, оформяйки материята съгласно желанията си, със силата на ума си, и за него беше непоносимо, че не може да контролира материята на собственото си тяло. Бореше се с това. Беше спечелил всичките си битки срещу неодушевената природа, но точно тази загуби.