Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Това не бива да става — отговори Дойс и поклати глава с дълбокомислена усмивка. — То не се е родило в главата му, за да бъде погребано. То се е родило в главата му, за да бъде оползотворено. Животът е даден на човека при условие, че до последен дъх ще се бори за него. И всеки човек прави открития пак при същите условия.
— От това следва, че вие все още не сте напълно обезкуражен, така ли? — каза Артър с все по-нарастващо възхищение към своя тих спътник.
— Ако съм се отчаял, толкова по-зле — отговори другият. — Изобретението си е все толкова пълноценно, колкото беше и преди.
Като повървяха известно време в мълчание, в желанието си да даде друга насока на разговора, но в същото време да не го прекъсне изведнаж, Кленъм запита мистър Дойс дали има съдружник в работата, който да поема част от тежестите й.
— Не — отвърна той, — засега не. Когато я започнах, имах. Беше много добър човек. Но почина преди няколко години; а понеже не ми даваше сърце да го заместя с друг, след като почина, откупих акциите му и оттогава се оправям сам. Но истината е — каза той, поспря за миг и с добродушно засмени очи сложи свитата си десница с необикновено гъвкавия палец на рамото на Кленъм, — истината е, че никой изобретател не е добър търговец.
— Никой ли? — учуди се Кленъм.
— Е, така поне разправят деловите хора — каза Дойс, като тръгна отново, и продължи да се смее. — Аз не разбирам защо на нас, нещастните същества, да ни липсва практически ум, но всички смятат, че е така. Дори най-добрият приятел, когото имам на този свят, нашият чудесен приятел ей там — Дойс кимна към Туикнъм, — дори и той се опитва да ме покровителствува, нали забелязахте — като че ли наистина не мога да се грижа за себе си.
Артър Кленъм се присъедини към добродушния смях, защото виждаше, че в това има истина.
— Но аз наистина разбирам, че се нуждая от съдружник, който да е делови човек, да не си мъти ума с никакви изобретения, дори само от уважение към преобладаващото схващане, и да пази доброто име на фабриката — каза Дениъл Дойс, свали шапка и прекара ръка по челото си. — Той ще се увери, че не съм я ръководил нехайно, нито пък невежо, но това той ще трябва да го каже — който и да е този човек, — а не аз.
— Значи ли това, че още не сте го избрали?
— Не, сър, не съм. Та аз току-що реших да си взема съдружник. Истината е, че сега имам повече работа от по-рано и самата фабрика ми е достатъчна грижа, защото застарявам. А като притурим и счетоводството, и кореспонденцията, и пътуванията в чужбина, за които ми е нужно доверено лице — не, това вече не е по силите ми. Ще обсъдя най-добрия начин за разрешаване на въпроса с моя… с моята бавачка и настойник — каза Дойс със засмени очи — в първия свободен половин час до понеделник сутринта. Той е прозорлив човек по деловите въпроси и има богат опит в тази област.
След това те разговаряха за най-различни неща, докато стигнаха целта на своя маршрут. От Дениъл Дойс се излъчваше някаква спокойна и сдържана увереност — дълбоката сигурност, че онова, което е истина, трябва да си остане истина въпреки всички Барнакловци в океана на знатните фамилии и ще си бъде истина и само истина — ни повече, ни по-малко, дори когато цялото това море пресъхне, а в това се криеше величие, макар и непризнато.
Тъй като добре познаваше къщата, той преведе Артър през пътя, от който тя се разкриваше в най-привлекателния си вид. Постройката беше очарователна (макар и малко ексцентрична), разположена бе край реката и напълно подхождаше за резиденция на семейство Мийгълс. Намираше се сред градина, тъй свежа и красива в пролетния месец на годината, каквато Мини Мийгълс бе в пролетта на своя живот; плътна редица от стройни дървета и сочен бръшлян я държаха под крилото си — тъй както Мини бе закриляна от мистър и мисис Мийгълс. Домът бе произлязъл от една стара тухлена къща, част от която беше разрушена, а друга част бе превърната в днешната вила; така че и тук имаше една здрава, по-стара част, която да представлява мистър и мисис Мийгълс, и една нова, живописна, много красива част, която да представлява Мини. Имаше дори и допълнително пристроена оранжерия, прислонена до къщата, малко мрачна с тъмните си големи стъкла, която на осветените от слънцето места проблясваше ту като огнени пламъци, ту като безобидни дъждовни капки; тя пък би могла да се вземе за Тетикоръм. Виждаше се кротката река и фериботът, които сякаш поучаваха живущите тук с думите: вие, стари и млади, хора страстни и хора спокойни, весели и кротки — гледайте, течението никога не се променя. Както и да се вълнува човешкото сърце, разлюляната вода играе по същия начин край носа на ферибота. Ден след ден все тъй се носи лодката, все тъй бърза течението, все същите тръстики, същите лилии, все същата сигурност и покой по този път, който вечно тече надолу; а вие, върху вашия менлив път на времето, сте тъй променливи и толкова безумни!