Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Когато наближи лятната ваканция, младите джентълмени с натежали клепачи, събрани в дома на доктор Блимбър, не изразиха никакви неприлични прояви на радост. Подобна груба дума като „разпускане“ например би била напълно неуместна за такова изискано заведение. След всяко полугодие младите джентълмени се прибираха по домовете си, но те никога не се разпускаха. Действие от този род би предизвикало презрението им.

Тозър, постоянно жулен и измъчван от колосаната, бяла, батистена яка, носена от него по изричното настояване на мисис Тозър, неговата майка, която предопределила сина си за духовен сан, поддържаше мнението, че колкото по-рано момчето премине предварителния етап на подготовка, толкова по-добре, та Тозър заяви, че ако наистина трябвало да избира по-малката от двете злини, той би предпочел да остане на старото си място, вместо да се връща у дома. Колкото и противоречиво да звучеше това изявление в съпоставка с онзи откъс от съчинението на Тозър, написано на същата тема, където той отбелязваше, че „мислите за родния дом и споменът за него събуждат в душата му най-приятни чувства на очакване и радост“, а наред с това оприличаваше себе си на римски пълководец, който, опиянен от неотдавнашната си победа над икените52 или натоварен с картагенска плячка, напредва към Капитола, намиращ се на няколко часа път, който с алегорична цел се явяваше като предполагаемото местожителство на мисис Тозър, то това изявление бе направено съвсем искрено. Изглежда, че Тозър имаше ужасен чичо, който не само че доброволно се нагърбваше със задачата да го изпитва през ваканцията по непонятни предмети, но преиначаваше и най-безобидните случки и неща, за да ги приспособи за същата жестока цел. Така че, ако чичо му го завеждаше на театър или пък под маската на подобна добронамереност го канеше да видят заедно великан, джудже, магьосник или нещо друго от този род, Тозър знаеше, че той предварително е прочел някакво изказване по този въпрос от класиците и момчето изпадаше в състояние на смъртен страх, тъй като не можеше да предвиди кога чичо му ще се разрази и на кой авторитет ще се позове с цитат, за да разобличи невежеството му.

Що се отнася до Бригс, неговият баща никога не прибягваше до подобни уловки. Той изобщо не го оставяше на мира. Толкова многобройни и сурови бяха душевните изпитания на този злочест младеж по време на ваканция, че приятелите на семейството, което тогава живееше в Лондон, близо до Бейзуотър, рядко се приближаваха до изкуственото езеро в Кенсингтън Гардънс, без да изпитват смътното опасение, че ще видят шапката на младия Бригс, изплувала на повърхността, и недописано упражнение, захвърлено на брега. Затова и Биргс не изпитваше никаква радост по отношение на ваканцията. А тези двамата, които спяха в малката спалня заедно с Пол, изразяваха ясно чувствата на останалите млади джентълмени — и най-лекомисленият сред тях очакваше настъпването на празничния период с кротко примирение.