Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но за малкия Пол нещата стояха съвсем другояче. Краят на тази първа ваканция щеше да означава за него и раздяла с Флорънс, но кой би мислил изобщо за края на ваканцията, когато тя още не бе настъпила! Във всеки случай не и Пол. С приближаването на тези благословени дни лъвовете и тигрите, бродещи по стените на спалнята, ставаха все по-кротки и игриви. Намръщените лукави лица от квадратите и ромбовете по подовата настилка се посмекчиха и вече не го поглеждаха толкова злобно. В тържествения въпрос на стария важен часовник прозвучаха по-топли нотки. А неспокойното море продължаваше да се движи цяла нощ в такт с една тъжна, но хубава мелодия, която ту се засилваше, ту отслабваше в унисон с вълните, и сякаш го люлееше, за да го приспи.
Мистър Фидър, бакалавърът по хуманитарните науки, изглежда, също очакваше, че ваканцията ще му донесе голяма радост. А мистър Тутс възнамеряваше от този момент нататък да се впусне в живот на ваканции, тъй като според ежедневната информация, която той даваше на Пол за себе си, сега изтичаше неговото последно полугодие в заведението на доктор Блимбър, а след това незабавно му предстоеше да встъпи в правата на собственик.
Пол и мистър Тутс бяха напълно наясно, че те двамата са близки приятели, независимо от разликата в годините и положението. С приближаването на ваканцията, когато в присъствието на Пол мистър Тутс започна по-силно да сумти и по-често да се взира в него от преди, Пол разбра, че така той изразява мъката си относно предстоящата им раздяла, и му бе дълбоко признателен за покровителството и благоразположението му.
Стана ясно дори за доктор Блимбър, мисис Блимбър и мис Блимбър, както и за всички млади джентълмени, че по някакъв начин Тутс се бе обявил за защитник и покровител на Домби и този факт бе толкова очебиен, даже за особа като мисис Пипчин, че доброто старо създание изпита чувства на злоба и ревност спрямо Тутс и в светая светих на собствения си дом неведнъж го обяви за „завеян бунак“. А на невинния Тутс и през ум не му минаваше мисълта, че е събудил гнева на мисис Пипчин, както не му минаваше и каквото и да е било друго определено предположение. Тъкмо обратното, той бе склонен да я счита за забележителна личност, с много интересни качества. Именно поради това той й се усмихваше с такава учтивост, а по време на посещенията й при малкия Пол толкова често я питаше как е, че една вечер тя направо му каза, че не е свикнала на подобно нещо, независимо как гледа той на това, и че тя не можела и не желаела да търпи такова отношение от него или от който и да било друг невъзпитан хлапак. Този неочакван ответ на неговата любезност така го стресна, че той се скри на едно закътано местенце, докато тя си отиде. Никога повече под покрива на доктор Блимбър той не се изпречи на пътя на неустрашимата мисис Пипчин.
Оставаха още две-три седмици до ваканцията, когато един ден Корнелия Блимбър повика Пол в стаята си и му каза:
— Домби, възнамерявам да изпратя у дома ви вашия анализ.
— Благодаря, ма’ам — отговори Пол.
— Разбирате за какво ви говоря, нали, Домби? — запита мис Блимбър, като го наблюдаваше строго през очилата.
— Не, ма’ам — отговори Пол.
— Домби, Домби — възкликна мис Блимбър. — Започвам да се страхувам, че вие сте непоправимо момче. Когато не разбирате значението на един израз, защо не питате за смисъла?
— Мисис Пипчин ми е казала да не задавам въпроси — отвърна Пол.
— Моля ви да не споменавате мисис Пипчин пред мен по какъвто и да е повод, Домби — заяви мис Блимбър. — Не бих могла да позволя такова нещо. Курсът на обучение тук е съвсем различен от всякъде другаде. Една нова подобна забележка ще ме принуди да изискам до утре сутринта преди закуска да ми кажете без грешка от verbum personale до simillima cygno53.
— Аз не исках да кажа, ма’ам… — започна малкият Пол.
53
… от verbum personale до simillima cygno… — от личния глагол до „като лебед“ (лат.) — финалните думи на известния афоризъм на Ювенал: „Rara avis in terris nigroque simillima cygno.“ — Най-рядката птица на земята като черния лебед.