Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Старото оправдание — прекъсна го брат му, като разбърка огъня в камината. — Много други. Продължавай. Кажи, много други се сгромолясват.
— Откъдето само ЕДИН пътник се сгромоляса — отвърна другият, — който бе поел пътя си, също такова момче, но все повече и повече загубваше почва под краката си, подхлъзваше се и продължаваше да се препъва, докато най-после стремглаво се сгромоляса и се озова на дъното, напълно смазан. Представи си какво съм изживял, когато наблюдавах това момче.
— За всичко можеш да бъдеш благодарен единствено на себе си — отбеляза брат му.
— Единствено на себе си — с въздишка се съгласи другият. — Аз не се опитвам да поделям с някого вината или срама.
— Срама го поделяш — със стиснати зъби изръмжа Джеймс Каркър — през такива гъсти, здрави зъби можеше добре да се ръмжи.
— Ах, Джеймс — възкликна брат му и за пръв път в гласа му прозвуча укор — говореше приглушено, сякаш бе закрил лицето си с ръце. — Оттогава насам ти умело ме използуваш, за да изпъкваш по-ярко. Спокойно стъпваш върху мен, за да се изкачваш нагоре. Не ме подритвай с крак!
Последва мълчание. След известно време се чу как управителят мистър Каркър разлиства книжата си, сякаш имаше твърдото намерение да сложи край на разговора. От своя страна брат му се оттегли близо до вратата.
— Това е всичко — заговори той. — Наблюдавах го с такова разтреперано сърце и такъв страх — едно допълнително наказание за мен, — докато той подмина мястото, където за пръв път се подхлъзнах, а след това, дори да бях собственият му баща, не бих могъл да отправя по-горещи благодарности към бога. Не смеех да го предупреждавам или съветвам, но ако бях видял основателна причина, щях да му разкажа за своя горчив опит. Страхувах се да ме виждат хората, че разговарям с него, за да не смятат, че му пакостя, че го тласкам по лош път или го покварявам, а и защото наистина се опасявах, че мога да имам такова въздействие върху него. Не зная, възможно е у мен да се крие подобна зараза. Припомни си моята история в съпоставка с младия Уолтър Гей и чувствата ми, предизвикани от него, и ако можеш, бъди по-снизходителен към мен, Джеймс.
След тези думи той излезе и се натъкна на Уолтър пред вратата. Като видя момчето там, той пребледня леко, а като го хвана за ръка и му зашепна, лицето му съвсем побеля.
— Мистър Каркър, позволете ми да изразя своите благодарности. Позволете ми да ви кажа как искрено ви съчувствувам! Как дълбоко съжалявам, че така злополучно станах причина за всичко! Как ви възприемам почти като свой покровител и защитник. Как горещо съм ви признателен и каква жалост изпитвам към вас! — говореше Уолтър, като му стискаше и двете ръце и в своето вълнение почти не разбираше какво казва или какво върши.
Тъй като стаята на Морфин беше съвсем наблизо и вътре нямаше никой, а вратата — широко отворена, те сякаш по взаимно съгласие влязоха вътре, понеже рядко се случваше по коридора да не минава човек. Когато се озоваха там и Уолтър забеляза върху лицето на мистър Каркър следи от вътрешния му смут, стори му се, че едва ли не за пръв път вижда това лице, толкова неузнаваемо бе станало то.
— Уолтър — заговори Каркър, като сложи ръка на рамото му, — аз съм далеч по-ниско от теб и нека винаги да бъде така. Знаеш ли какво представлявам аз?
— Какво представлявате вие! — Докато Уолтър внимателно се взираше в него, тези думи сякаш напираха на езика му.
— Това започна — промълви Каркър, — преди да навърша двадесет и една години — нещата отдавна клоняха натам, но започнаха приблизително тогава. Ограбих ги за пръв път, когато станах пълнолетен. Ограбих ги и по-късно. Преди да съм навършил двадесет и две години, всичко се разкри. И тогава, Уолтър, аз умрях за всички хора.
Отново последните няколко думи сякаш започнаха да напират на езика му, но Уолтър не ги изрече, нито пък продума нещо друго.
— Фирмата беше много добра към мен. Нека в рая старият господар да намери отплата за своето снизхождение. А също и неговият син, който тогава тъкмо бе дошъл в кантората, където се ползувах с голямо доверие. Аз бях повикан в този кабинет, който сега принадлежи на него — оттогава не съм влизал там, — и излязох такъв, какъвто ме виждаш сега. Години наред заемах настоящото си място, както винаги сам, но тогава в очите на всички аз бях един назидателен пример. Те всички проявиха милост към мен и аз продължих да живея. С времето характерът на моето изкупление се промени и смятам, че сега, с изключение на тримата ръководни лица на фирмата, никой друг не знае истинската ми история. Докато малкото момче порасне и я научи, моето ъгълче навярно ще опустее. Предпочитам да стане така! Това е единствената промяна у мен от деня, в който в този кабинет аз завинаги се разделих с младостта, надеждите и обществото на порядъчните хора. Да те благославя бог, Уолтър! Пази себе си и всички свои близки от безчестието, а ако не успееш, по-добре ги убий!