Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Очакваме го с нетърпение. Той е прекрасен младеж — отвърна тя без голям ентусиазъм.
— Да, а и са чудесна двойка — продължи Чарлз, сякаш вдигаше сватбен тост.
— Хм — мадам Вилрой разтегна устни съвсем леко, недостатъчно, за да се разтълкува като насърчение.
— Знаеш ли, доста съм любопитен относно Бел — настоя Чарлз. — А сега, когато толкова се сближиха, ми се иска да… хм… Къде е отраснала тя?
— Бел бе отгледана на различни места по света. Тя има безупречно образование.
— Да. Прави ми впечатление, че е доста изискана… също като теб — добави той любезно, по онзи топъл, непринуден начин, по който някои хора сипят похвали, когато са свикнали думите им да попадат в добронамерени уши.
Мадам Вилрой забарабани с пръсти по облегалката.
— Тя, разбира се, е осиновена.
Тази бележка завари Чарлз неподготвен.
— Хм. Двете толкова си приличате.
— Предполагам смятате, че всички синеоки блондинки изглеждат еднакво.
Мистър Гудман-Браун се разсмя и тогава за пръв път забеляза лявото око на мадам Вилрой — странното и въпреки всичко красиво око, което отвърна на погледа му с такава увереност, сякаш намекваше, че проблемът е в неговите очи, защото са толкова обикновени. Той отново пристегна вратовръзката си, доста припряно.
— Томас няма голям късмет с момичетата — изтърси той.
— Така ли? А пък изглежда, че има много почитателки.
— Никоя не е като Бел. А и прекарват почти цялото си време заедно… — той се усмихна закачливо и й намигна — Мисля, че са влюбени, Никола.
— Ще видим.
Мадам Вилрой знаеше, че нещата са отишли твърде далеч. Но беше достатъчно. От Бел се очакваше да мисли за бъдещето си. Очакваше се да мисли за десет години напред, за времето, когато Томас щеше да си заслужава усилието. Не биваше да изхаби потенциала на тази връзка сега.
Когато се канеше да слезе от колата, Вилрой забеляза в ръцете на Чарлз някаква папка. Благодарение на пеперудите (и мисис Вирт) тя знаеше по каква сделка работи той днес, в свободната си неделя. Ставаше въпрос за голяма инвестиция в турска хуманитарна мрежа — финансова схема, която щеше да направи нисколихвените кредити достъпни за бедните.
Тя се наведе напред, целуна Чарлз Гудман-Браун по бузата и каза:
— Приятен ден, Чарлз. И бъди внимателен с онзи крадец Ямин. В Турция бях учителка на сина му. Да не се окаже, че си строил въздушни кули.
Бисе седеше сама в стаята си и броеше на глас.
Алонкин, арабски… 5… 10… 21… 23… 33…
Обърка се и се наложи да започне отначало. Концентрирай се, рече си наум. Трябваше да го свърши. За пръв път не го правеше, просто за да избяга от страховете си. Не търсеше просто място, за да се скрие. След разговора с Бел в кухнята, Бисе разбра, че най-накрая има ясна цел. Нещо важно, което щеше да промени всичко. Сега, когато белегът на Кристиан бе изчезнал (а белегът на Бел не), налагаше се да си изясни нещо важно. Напоследък усещаше, че някой я наблюдава. Мадам Вилрой бе започнала да се появява в сънищата й, когато беше сама, когато се криеше. Да пречи на мислите й, на работата й. Взела бе да прониква в светилището на пещерата й и да я притиска да спре. Сякаш гувернантката се страхуваше от нещо и се стараеше да прехвърли страха си върху Бисе, за да не открие тя собствената си сила. Дори Виктория я шпионираше, опитвайки се да разбере с какво се занимава. Бисе виждаше пеперудите, които кръжаха наоколо. Сега тя знаеше нещо за мадам Вилрой, нещо, което заслужаваше вниманието й. Този път имаше възможност да отмъсти за всички измами, за всички грехове, които гувернантката ги бе принудила да извършат, за себе си и за сестра си. Този път Бисе не се чувстваше като парий, не беше объркана и лишена от цел. Този път виждаше искрица надежда. Защото знаеше, че всяка измама заслужава да й отвърнеш по същия начин, а цялото й съществуване, целият й живот досега не беше друго, освен една голяма измама.
Глава 18
Измама
Джейкъб не бе успял да си научи по аритметика, но вината не беше негова. Случи се по времето, когато прибираха реколтата, когато слънцето висеше ниско над хоризонта, като конте на градинска порта, докато двамата с брат му вършееха. Прибираха житото, а Джейк се взираше с копнеж над нивите към червената сграда на училището. Баща им ценеше учението, затова ги пускаше на училище веднъж седмично. Джейк не откъсваше поглед от новата учителка — с коса като зряло жито и аромат на канела. Толкова искаше да е добър ученик, а тя преподаваше толкова добре. Погледна само веднъж към таблата на Лаура… просто надникна. Тогава усети ръката й върху рамото си и затвори очи, защото знаеше, че е виновен. Но тя просто разроши косата му и продължи нататък, като се обърна да му намигне с омагьосващото си око.