Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Веднага след като стъпи на краката си, се дръпна назад от него и стисна юмруци. Докато тя се взираше в земята, той се възползва от възможността да се наслади на гледката пред очите си. Както винаги се изненада, когато погледна към избраницата на сърцето си. Винаги е смятал, че някоя царствена и спокойна красавица ще го омае и тази любов ще бъде несподелена.
Но Куин си беше... Куин. В целия си съзнателен живот никога не бе изпитвала спокойствие, а що се отнасяше до външния й вид? Беше по-слаба от всякога, със сурови черти, сякаш битките са изпили не само енергията й, но и съдържанието. Късата й черна коса, все още изглеждаше така, сякаш я е отрязала с макетното ножче, което държеше в джоба си, а дрехите й - окъсани и овехтели, вероятно взети от магазин за втора употреба.
Но, богове, беше красива.
Всичко се криеше в нейната личност, плам и чар, които грееха към него с цялата величествена сила на душата й. Сърцето й го зовеше толкова силно, че бе като фар в тъмнината на неговото съществуване.
Най-накрая погледна към него и когато погледите им се срещнаха, тя ахна. Знаеше какво бе изобразено на лицето му, затова не се опита да го отрече.
- Знаеш - каза бързо. - Винаги си знаела, и ще знаеш, че аз съм твой и все пак никога няма да сме заедно. Аз съм най-могъщият върховен жрец на Посейдон, който някога е съществувал, но съм прекалено слаб, за да крия колко дълбоки са чувствата ми към теб.
Коленичи пред нея и сведе глава.
- Ако искаш го отричай, но вече не мога да крия желанието, което изпитвам да те видя. Да те докосна. Ще се държа на разстояние, доколкото мога, но, моля те, позволи ми да се полюбувам, на това, което никога няма да имам.
Куин издаде звук между смях и ридание и падна на колене до него.
- Само ако животът бе приказка, аз щях да бъда принцесата, която трябва да спасиш. Поглеждам в очите ти и виждам щастливия край, който никога няма да заслужа. Болката, когато те виждам, е също толкова силна като тази, която изпитвам, докато нощ след нощ лежа в студеното си, празно легло. Копнеейки за теб. Искайки те. Нуждаейки се от теб.
Вдигна ръка в опит да докосне бузата му, но се спря само на няколко милиметра от кожата му.
- Дори и сега, когато трябва да проверя Джак и Денал, мислите и сърцето ми са изпълнени с теб. Ти ме караш да потъпквам дълга си и здравия си разум.
Аларик знаеше, че същото се отнасяше и за него, но вече не му пукаше.
- А ти си емоцията, която води със себе си музиката и светлината в моя свят, и в същото време болка, която сърцето ми едва успява да понесе.
Джак се размърда в ъгъла и това ги извади от емоционалния транс, в който бяха попаднали, гледайки втренчено в тайните, изписани в очите им.
- Бих дал век от живота си, за да мога само веднъж да вкуся устните ти, но няма да оскверня паметта на предишната ни целувка с тази обстановка.
Куин се приближи към него, гледайки устните му и за момент всяка мисъл за чест и разбира се, Денал и Джак, които бяха обградени от останките на мъртви вампири, излетя от главата й.
Нуждаеше се от нея повече, отколкото от следващия си дъх.
Но Денал издаде тих, пропит с болка стон и Куин погледна към него, след което се дръпна назад. Безгранично съжаление се изписа на лицето й, но тя стисна устни и се изправи, като внимаваше да не докосне Аларик.
Сякаш само един допир бе достатъчен, за да запали пламъците между тях, готови да прерастнат в пожар.
Той не се и съмняваше, че това щеше да се случи.
Аларик също се изправи и тръгна към Денал и Джак, радостен, че двамата бяха живи.
Засрамен, че не се бе погрижил за тях по-рано.
Но съсипан от загубата на близостта й.
Докато призоваваше силите си, за да излекува Денал и тигъра, изпрати молитва към Посейдон да му даде сила да устои на поглъщащите копнежи на душата си.
И се престори, че не е чул подигравателния смях на бога на моретата.
Глава 30
Джунглата в североизточна Гватемала
Джъстис отвори очи, когато усещането, че пада във водовъртеж изчезна. Ярка светлина си проправяше път през гъстите корони на дърветата. Зелената джунгла, която ги заобикаляше, беше буйна с гъста растителност.
Няколко секунди стояха в пълно мълчание, докато местната дива природа не реши, че те не са опасни, независимо от начина, по които пристигнаха. Няколко вида птици изчуруликаха, попяха и им се скараха за намесата, а също така Джъстис чу веселите звуци на семейство маймуни.