Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Пленниците заловени ли са вече? - попитал Сарацина с разтуптяно сърце.
- Довечера. Проследени са и са избрани - двама мъже и една жена. Жената е бременна.
34.
Сарацина не видял осемте сродници, които докарали стоката. Било нощ и пристигнали в наблюдателния пост в пълна тишина - копитата на конете им били увити с парцали, за да заглушават звука.
И не само Сарацина не видял странния керван - през седмицата, предхождаща пристигането му, никой друг не успял да го зърне. В продължение на седем дни сродниците устройвали лагер малко преди разсъмване, почивали през деня, а нощем пътували, колкото конете можели да издържат.
Знам това, защото много по-късно - след като събитията от онова мрачно лято приключиха - екип от Специалните сили и ЦРУ тайно прекоси границата с Иран, атакува укрепеното село на онези мъже и ги разпита чрез „екстремни мерки“, както го наричат. Сигурен съм, че никой от осемте не се е възстановил напълно след това.
Разбира се, дори сродниците не прекарали на планина 792 достатъчно време, за да видят точно какво прави Сарацина, но след като прегледах всички засекретени улики и - както споменах по-рано - защото знам повече за него, отколкото всеки друг на земята, аз може би съм този, който е в състояние най-добре да предаде какво се е случило там горе, във високата планина - район, който въпреки непрекъснатите молитви на Сарацина вероятно е дал съвършено ново значение на фразата „изоставен от Бога“.
Макар че сродниците заглушили копитата на конете си добре, Сарацина знаел, че са там. Бил пристигнал четири дни преди това и си устроил лагер в старото спално помещение на наблюдателния пост, вдълбано дълбоко в скалата, и тъкмо в онази пещера се сепнал и се събудил - изострените му в битките сетива или неспокойното помръдване на конете му подсказали, че вече не е сам в планината.
Лежал неподвижно и решил, че щом са избрали малките часове на безлунна нощ, вероятно не искат никой да ги види, дори самият той, така че не излязъл да ги посрещне.
След трийсет минути му се сторило, че чува пляскане на юзди, все едно някой подкарва кон в тръс надолу по склона, но не можел да е сигурен. Дал им още двайсет минути и изпълзял на скалата.
Сродниците - вече били стигнали средата на склона и спрели, за да напоят конете - погледнали назад и зърнали малка светлинка от ветроупорен газен фенер. Това било всичко, което видели от мъжа, който много скоро щеше стане най-издирваният човек на земята.
Похитителите били оставили тримата пленници оковани за халките, някога поддържали въжетата на руската комуникационна мачта, и Сарацина ги видял за първи път там - със завързани китки и глезени, запушени уста, жената наполовина завита с черната роба, с която я прикривали по време на пътуването.
Убедил се, че не могат да се измъкнат, и вдигнал робата на жената, за да я огледа по-внимателно. Отдолу видял, че памучната ѝ риза е смачкана и разкъсана и че ципът на джинсите ѝ е разпран. Нямало защо да се чуди какво ѝ се е случило по време на пътуването - престъпниците, които я отвлекли, били набожни мюсюлмани, но също така и мъже.
Разкъсаната ѝ риза едва прикривала корема и Сарацина, като лекар, преценил, че е бременна в четвъртия месец. Друг мъж - по-малко религиозен и повече човечен - би могъл да се трогне. Не и Сарацина - за него пленниците не били хора, били дар от Бога.
Огледал се и на стоманена стойка, която някога служела за опора на съветски далекомер, видял чанта, в която били не само ключовете за оковите, но също така паспортите и портфейлите им.
Докато завързаните пленници гледали, той отворил документите и научил, че жената е италианка - на 28 години, неомъжена, работела за организацията WorldVision. Предположил, че е била уловена, докато е обикаляла района, вероятно предадена от хората, на които е опитвала да помогне.
Отворил паспорта ѝ на страницата със снимката и я разгледал - макар никой да не би се досетил при сегашното ѝ състояние, била хубава - дълга черна коса, искрена усмивка, дълбоки зелени очи. Тези очи сега търсели лицето му, опитвали да комуникират, умолявали, но той не им обърнал внимание и насочил вниманието си към мъжете.