Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
По-младият бил японец, на двайсет и пет. Имал копринена коса и татуирана бодлива тел около мускулестата си мишница - Сарацина познавал достатъчно попкултурата от Ливан, за да си даде сметка, че този младеж би минавал за „хип“ или „куул“. Изпитал неприязън към него моментално. Според документите му бил звукозаписен техник на свободна практика. В светлината на опасностите в Афганистан и ненаситния глад на 24-часовите новинарски канали вероятно е печелел баснословни суми, което би обяснило и наличието на четири хиляди долара и две малки пакетчета кокаин в портфейла му.
Другият окован - най-възрастният и най-спокойният от тримата - бил холандски инженер. Паспортът му показвал възраст четирийсет и шест, а на снимка от портфейла се виждало, че е баща на три отраснали деца. От визите се виждало, че кариерата му е минала по трудни места - Нигерия, Ирак, Босна, Кувейт - и че винаги е оцелявал. „Не и този път“, вероятно си е помислил Сарацина.
Огледал ги още веднъж. Макар лицето му да не го показвало, изпитвал радост - пленниците били физически силни, а с очите си на лекар виждал, че са в добро здраве. Ако неговият саморъчно направен вирус убиел тях, значи би убил всеки друг.
Имало и още една добра новина - предвид положението им те били сравнително спокойни. Най-вероятно сродниците ги били уверили, че са само стока в отдавна изпробвана финансова транзакция. Освен опиумния мак и конопа отвличанията срещу откуп са се превърнали в третата растяща индустрия в Афганистан. Похитителите обяснили на жертвите си, че ако се държат прилично и работодателите им знаят как да играят играта, няма да им се случи нищо лошо. Че след няколко седмици не кой знае колко труден живот ще се върнат в климатизираните си офиси, работодателите им ще са олекнали с по няколко хиляди долара, а няколко села, в които няма течаща вода или препитание, ще има с какво да живеят още десетина години.
Сарацина свалил превръзките от лицата им и им подхвърлил три бутилки вода. Щом приключили с пиенето, те опитали да разговарят с него. Понеже и тримата знаели английски, опитали първо английски. Сарацина свил рамене и се престорил, че не разбира какво му казват. След този неуспех жената опитала няколко думи на урду, националния език на Пакистан, които научила, докато работела там. После дари - най-масовия от езиците в Афганистан; но тримата произнасяли думите толкова неправилно и речникът им бил толкова беден, че не биха разбирали нищо, ако им отговори.
Вместо това Сарацина им заговорил бързо на арабски и сега те го изгледали объркано. След като пропаднала надеждата да се установи комуникация, Сарацина се обърнал и влязъл в спалното помещение. Когато извел конете, тримата пленници разговаряли тихо на английски и разговорът им потвърдил предположението му - били сигурни, че са отвлечени за откуп. Японският хипстър дори предложил да опитат да влачат веригите си, за да могат самолетите AWAC или каквото друго използват, да ги открият по-лесно.
Холандският инженер също наблюдавал Сарацина, но не бил убеден, че той е нископоставен придружител. Нещо в пестеливостта на движенията му, стаената енергия, му подсказвали да не се шегува с него. Бил виждал подобни качества у бойците в Косово - най-коравите мъже, които бил срещал.
- Мисля, че трябва да изчакаме да минат преговорите - посъветвал той. - В Холандия имаме една поговорка... Ако лайната са ти стигнали до шията, не прави вълнички.
Преди да продължат разговора, Сарацина им изкрещял. Макар и да не разбирали думите, съвсем ясно схванали жеста, наподобяващ затваряне на цип през устата - искал тишина и когато извадил молитвената си постелка от седлото, разбрали защо. Вече се съмвало и било време за първата молитва за деня.
Веднага щом свършил, Сарацина взел калашника си, свалил предпазителя, превключил на единична стрелба и скъсал оковите на краката им. Един по един, все още с оковани ръце, ги качил на коне, като здраво блъснал японеца по ранената ръка - ранена при залавянето - и проявил особена жестокост към него. Никой нямало да влачи веригите си при този „излет“.
Първият ден от пътуването минал най-леко, но привечер тримата пленници били изтощени и разранени от седлата. Сарацина им наредил да слязат от конете, оковал ги с вериги за железен кол, който забил дълбоко в земята, и се заел да запали огън, докато тримата се редували зад скалите по малка и голяма нужда.
С гръб към тях приготвил чайник черен чай, достатъчно силен и сладък, за да прикрие вкуса на силното приспивателно, което добавил, и го разлял в три чаши. През целия ден отказвал да им даде манерките с вода въпреки жестикулиранията им, така че вечерта изпили жадно чая. Сарацина хвърлил одеяла на земята до огъня и след час тримата пленници били заспали дълбок и странен сън.