Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сарацина знаел, че този ген може лесно да бъде доставен от някоя от фирмите, снабдили го с базовите двойки. Поръчал го незабавно, отворил малкия пакет два дни по-късно и вкарал науката в некартографирани води.
Знаел, че голямата доза ваксина, която взел, нямало да го предпази, ако успее да създаде вирус на едрата шарка, годен да бъде оръжие - все едно е гол в огъня. Поради тази причина откраднал цял костюм за биологична защита от болницата, за да се предпази от зараза, и подкарал към морето. Пътувал бавно по крайбрежния път, докато не намерил магазин за водолазни принадлежности. Платил в брой за дихателен апарат и бутилки сгъстен въздух, натоварил ги в багажника на колата и се върнал в какавидата си.
Всеки път, когато работел по своя преодоляващ ваксината вирус, отделял по двайсет минути, за да облече защитния костюм и да си сложи специално пригодения дихателен апарат, но самата научна работа била лесна. Отчасти поради придобития опит, отчасти защото новият ген съдържал само около триста букви, успял да го свърже с вируса за по-малко от месец.
Тъкмо този потенциален катаклизъм се съдържал в двете шишенца с допълнителната нула и имало проста причина Сарацина да ги занесе в Афганистан - целият му забележителен труд би отишъл на вятъра, ако е сгрешил и се окаже, че вирусът не действа. Давал си сметка, че едрата шарка заразява само хората - дори не и най-близките ни роднини, шимпанзетата и другите маймуни. Това означавало, че единственият начин да гарантира, че творението му е смъртоносно колкото оригинала, и да установи дали преодолява ваксината, би бил експеримент с живи хора.
Планът му бил да намери трима души, нужни му за черния експеримент именно там, високо в планината Хиндукуш.
След като оставил провинция Кунар и американските патрули далече назад, намерил сухо речно корито, което сега служело за път - поради разрушената инфраструктура в страната. Дни наред вървял по него, а преминаващите камиони и вездесъщите пикапи „Тойота“ 4 х 4 го обвивали в облаци прах, но накрая, в една огнено гореща сутрин, си дал сметка, че е близо до целта - напред, очертани като силуети на фона на небето, видял четирима мъже на коне, с автомати „Калашников“, застанали на пост.
Сарацина продължил към тях с малкия си керван, минал един завой на речното корито и в далечината напред се очертал град от кал, който не бил променен от средните векове. На противоположния бряг, в началото на проход към вътрешността на планината, имало укрепени постройки, издълбани в скалата.
Някога, през деветнайсети век, това било британска крепост, но след това било превърнато в дом, укрепление и седалище на местен владетел. Сарацина минал под останките на мост над речното корито, изкачил се на парче надупчен асфалт и тръгнал към крепостта. Малко по-нататък по остатъците от пътя минал покрай няколко струпани морени и - когато излязъл от другата им страна - се изправял лице в лице срещу двама от конниците.
Те контролирали пътя, оръжията им били небрежно насочени към гърдите му. Сарацина знаел, че с радост биха натиснали спусъка.
- Кой си ти? - попитал единият. На приклада на автомата му имало орнаменти от злато и бил по-старши от двамата.
Сарацина понечил да отговори, но размислил - дал си сметка, че името, което използва - онова от паспорта, - няма да говори нищо на тези хора. Вместо това посочил входа на крепостта.
- Предайте му нещо, моля. Кажете му, че момчето, което стреля с„Блоупайп“, се е върнало.
32.
След изминалите двайсет години господарят Абдул Мохамад Кан приличал повече на средновековна картина, отколкото на вожд на бунтовници. Кожата му напомняла обработена кожа и носел чапин - дългата традиционна афганистанска роба - от най-фин плат, златен кинжал, символ на властта му, и излъскани до блясък ботуши от телешка кожа. За жалост ефектът се развалял от златен „Ролекс“, голям колкото микровълнова фурна.
Годините не му се отразили добре - но пък и не са милостиви към никого в Афганистан, - обаче пък той можел да се похвали с нещо, с което малцина от съвременниците му биха могли, - че все още е жив. Вече наближавал седемдесетте и бил воин старейшина на своя клан, така че всички войници и посетители се отдръпвали почтително, докато куцукал през покрития с калдъръм двор. И така, всички се чудели кой е мускулестият мъж, пристигнал на портата, и защо господарят Мохамад Кан така бърза да го посрещне.