Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Аз съм пилигрим
Аз съм пилигрим - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз съм пилигрим

Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:

По следите на съвършеното престъпление...
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 268
Перейти на страницу:

На слабата светлина на газовия фенер - колко напомня сцена от вътрешните кръгове на ада! - мъжът с черен защитен костюм се навел над пленника и с последна молитва към Аллах бавно изпразнил спринцовката в татуираната бодлива тел.

Сарацина бил добър лекар, с дълъг опит в поставянето на инжекции, и младият японец почти не помръднал в дрогирания си сън, когато иглата се забила в плътта му. Постепенно Сарацина изпразнил спринцовката, като наблюдавал нивото на бистрата течност. След десет секунди всичко било готово и японецът се обърнал на другата страна в съня си.

Сарацина веднага мушнал спринцовката в специален червен контейнер за опасни биологични отпадъци, който предварително бил напълнил със силен индустриален дезинфектант - лизол.

След това насочил вниманието си към холандския инженер и повторил процедурата в бедрото му, като спрял само за един момент, когато си помислил, че иглата го е събудила. Оказало се, че не е така, и той изпразнил спринцовката докрай, с надеждата да раздели мъжа от жена му и децата му завинаги - все едно е насочил калашник към слепоочието му.

След като приключил със залагането на експеримента, взел нещата си, контейнера за биологични отпадъци и газения фенер.

В пълна тишина - струвало му се, че дори дихателният апарат е притихнал - излязъл с гореща молитва вирусът да е качествен и допълнителният ген да го е направил неподатлив за имунитета, създаван от съществуващата ваксина, тоест годен за оръжие.

36.

Не мисля, че може да има добър начин да умреш, но знам един от най-лошите - далече от дом и семейство, окован като куче в изоставено село, когато тялото ти рухва под ударите на едрата шарка и единственото, което виждаш, е брадато лице, което те наблюдава през плътно затворен прозорец и слуша виковете ти за помощ.

На следващата сутрин всички пленници се събудили с тежък главобол в основата на черепа. Питали се дали не е някаква реакция към храната, но и през ум не им минало, че може да са били дрогирани. Защо му е на този човек да прави това? Нали не можели да избягат - били оковани за стоманени халки, бетонирани в каменна килия.

Когато двамата мъже най-накрая събрали сили да станат и да се измият на малкия умивалник, и двамата открили малки следи от ухапване - зачервено петно на татуираната мишница на единия и на бедрото на другия. Първо си помислили, че е от скорпиони или паяци, и почнали да претърсват килията сантиметър по сантиметър с газения фенер. Напразно.

С напредването на деня и през следващите дванайсет дни изпотяването нощем ставало все по-обилно. На жената се паднало да се грижи за тях в задушната килия - сменяла одеялата им, носела им храна, бършела горящите им тела, перяла изпоцапаните им дрехи. Същевременно била заобиколена от потта, дъха, слюнката им - без да го знае, се носела сред океан от милиарди заразни молекули в напълно превзета от вируса среда.

Веднъж, с отчаяното желание да вкара свеж въздух в килията, се качила на едно от буретата с вода и погледнала през прозореца, защото искала да привлече вниманието на Сарацина. Това, което видяла, я изплашило повече от всичко останало по време на дългото им изпитание. Не можела да определи защо. Той стоял на трийсетина метра от нея и говорел по сателитен телефон. Дотогава смятала, че е прост изпълнител в размяната, но сега решила, че този човек едва ли е маймунката, че по-скоро е латернаджията. Държал телефона така, че успяла да види лицето му, и по движението на устните и няколкото думи, които успяла да разгадае, разбрала, че говори на английски. Прекъснал линията, обърнал се и я видял зад стъклото. На лицето му се изписало разочарование, последвано от бесен гняв, и тя си дала сметка, че е видяла нещо, което не е трябвало да вижда.

Но това не ѝ помогнало.

Същия следобед всички симптоми на мъжете, които се развивали постепенно, изведнъж се разразили - треската се засилила неимоверно, мехурите, които се образували по крайниците, се разпространили навсякъде и се изпълнили с гной, нощем ги спохождали сънища с халюцинации, вените и капилярите им започнали да се пукат и кожата потъмняла от кръвоизливите, плътта им се отделяла от скелета и изпускала странни миризми, а болката била толкова кошмарна, че двамата стенели почти непрекъснато в продължение на два дни. И толкова.

През няколко часа физиономията на Сарацина се появявала зад стъклото - той проверявал развитието на творението си. Това, което видял, за негова радост, било причинено от много опасен вирус, който - макар и да не бил сигурен - много наподобявал вид variola major, наречена хеморагична едра шарка. Известна сред изследователите като „парен чук“, тя причинява катастрофално кървене на най-големия човешки орган - кожата - и е сто процента фатална. Сто процента.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 268
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)