Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Някои твърдели, че е бивш другар, герой муджахидин, други настоявали, че е доктор, дошъл да лекува Кан от някаква лоша болест. Независимо от миналото на непознатия, била му оказана чест, каквато не била оказвана на никого от тях - Кан го прегърнал през раменете и лично го съпроводил до богато украсената зала за аудиенции.
Залата някога била кабинет на британския командващ Северозападната граница и - в резултат - с високи тавани, камина, докарана от Англия, и повдигната платформа, на която било сложено писалището на командващия. Сега всичко било покрито със старинни килими, достойни за музей, и копринени възглавнички, донесени през границата от страни като Иран и Китай. В ъгъла в позлатен мангал тлеел тамян, до камината било подредено цялото оборудване за правене на чай. Обаче въпреки всички красиви екзотични предмети в залата вниманието на посетителите най-много привличала стената срещу камината.
Кан наблюдавал изпод гъстите си вежди, когато Сарацина видял бетонните блокове, вградени там. Спрял и се вторачил в барелефа - в напрегнатите крайници и разкривените лица на двамата мъже, предали Кан, застинали завинаги – кристализирали - в момента на смъртта. Поради някаква причина смятал, че тези двамата са момчета, но сега видял, че са истински воини - високи, въоръжени – и с това представата за ужаса им ставала още по-кошмарна.
Сарацина се приближил. Времето и димът били придали на блоковете патина и отблясъци като от мед и той бил изненадан колко много приличат на статуи, изваяни от бронз. Господарят Кан застанал до него.
- Харесват ли ти скулптурите ми? Знаеш ли как се казват?
Сарацина поклатил глава - макар да бил чувал историята многократно, никога не бил чувал тази част.
- Тъпак и Глупак - казал Кан и прихнал, после се разсмял гръмогласно. - Така ги нарече един от ЦРУ, който беше тук преди години. Оттогава всички ги наричат така.
Сарацина станал сериозен.
- Често ли идват тук хора от ЦРУ?
- През няколко години - отговорил Кан и свил рамене. - Винаги опитват да купят подкрепата ми за фракцията, която поддържат в момента. - Отишъл до камината. - Никога не съм вземал парите им, обаче трябва да призная, че харесвам чувството им за хумор.
Старец, седнал с кръстосани крака в мрака - със замъглени от пердета очи - се изправел и почнал да приготвя чай за господаря си и за госта. Кан го спрял и се обърнал към Сарацина, посочил прислугата и десетината души от охраната, пръснати из залата.
- Искаш ли да излязат?
Сарацина кимнал - нямал никаква нужда от свидетели. Кан се усмихнал.
- Така си и мислех. Никой не идва в Афганистан на светска визита.
Залата се опразнила и домакинът започнал да пуска листенца в чайника.
- Помниш ли последния път, когато пихме чай?
- Войната беше свършила - отвърнал Сарацина. - С теб седяхме и пушехме цигари.
Изражението на Кан омекнало - онези били добри времена, изпълнени с другарски чувства и храброст, и той обичал да си ги спомня.
- Аз се прибирах към дома, ти се отправи на много по-дълъг път.
Сарацина не казал нищо, а взел две чаши от поставката и ги сложил до огъня, за да се сгреят.
- Последния път, когато проверих - продължил Кан тихо, - династията Сауд още беше в дворците си и на власт.
- Още колко дълго? - попитал Сарацина също толкова тихо. - Може би съвсем скоро ще научим дали ще може да оцелее без помощта на далечния враг.
Двамата се спогледали.
- Когато чух, че си станал пътуващ лекар - каза Кан, - се зачудих дали си се променил, дали не си омекнал с възрастта... - Гласът му заглъхнал. - Значи все още вършиш делата Божии?
- Винаги. Имам нужда от трима души, Абдул Мохамад Кан, трима, без които може. Ако ми помогнеш, сигурен съм, че Аллах ще узнае какво си сторил.
- Какво точно имаш предвид? Какво точно значи „без които може“?
Сарацина не отговорил - само се обърнал и погледнал Тъпак и Глупак.
- А... - кимнал Кан. - В този смисъл.
Било му нужно време, за да помисли, така че излязъл на балкона, който гледал към двора, и започнал да крещи заповеди на войниците долу. Независимо от рисковете нямал голям избор, дал си сметка за това - Сарацина бил готов да даде живота си за Кан и хората му, а това бил дълг, който никога не можеш да платиш. Върнал се и си допил чая.
- Някакво предпочитание по отношение на затворниците? - попитал.
- В идеалния случай евреи - отговорил Сарацина.
Кан се засмял на шегата.
- Разбира се - отговорил. - Ще потърся в тукашната синагога.