Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сарацина също се засмял. И двамата знаели, че в Афганистан евреин не е стъпвал от десетилетия, откакто някога процъфтяващата им общност била принудена да се спасява с бягство.
- Сериозно - продължил Сарацина, - трябва да са млади и здрави... и да не са мюсюлмани.
- Или американци - добавил Кан. - Ако отвлечеш някой от тях, ще докараш много нещастия на всички.
Сарацина кимнал и казал:
- Ако изключим мюсюлманите, значи трябва да са чужденци - бездруго ще последват достатъчно неприятности, за да е нужно да си търсим белята допълнително.
Имало голям шанс идеята да успее, решил Кан - в Афганистан е пълно с потенциални жертви - европейци, работещи по програми за подпомагане, християнски мисионери, англичани, работещи по възстановяването, журналисти от цял свят.
Макар и да не казал нищо, познавал хора, които от години се занимавали с отвличания с цел получаване на откуп. Това била банда от десетина братя и братовчеди, които някога се сражавали под негово командване, а сега живеели от другата страна на границата, в Иран. И не по-малко важно, всички те били готови да умрат за Мохамад Кан, ако го поиска от тях - той бил спасил живота на майка им.
- И последно - казал Сарацина. - Не е задължително пленниците да са мъже.
Господарят Кан се зарадвал - с жените щяло да е много по-лесно. По-трудно е да ги отвлечеш, но после е лесно да ги контролираш и криеш - никой чужд войник не би се осмелил да погледне под дългите поли на бурката.
- Ще ми дадеш ли три седмици? - попитал Кан. Сарацина не можел да повярва - бил готов да чака три месеца, ако се наложи. Тъй като не се доверявал на думите, за да изрази благодарността си, протегнал ръце и прегърнал топло стария воин.
След като приключили важния разговор, господарят Кан дръпнал едно въженце и прислугата се върнала в залата - не го казал, но колкото по-малко време бил прекарал насаме със Сарацина, толкова по-лесно би било да отрече, че е знаел за всякакви бъдещи събития.
- А какво ще ми кажеш за себе си, приятелю? - казал той, когато вратата се отворила и започнали да влизат охранителите. - Благословен ли си с жена?
Мохамад Кан водел неангажиращ разговор, за пред наемниците, но от сянката, минала по лицето на госта му, разбрал, че би било по-добре да не задава този въпрос.
- Бях благословен - отговорил Сарацина тихо. - Веднага щом се дипломирах отидох в Газа, в бежанския лагер Джабалия. Знаех, че хората там се нуждаят най-много от лекар.
Неколцина от гардовете се спогледали - Газа не е нещо, което приемаш несериозно, това е може би единственото място на света, в сравнение с което Афганистан изглежда безопасен.
- Слушах лекциите на една жена, докато учех медицина в Бейрут, тя ме запозна с идеята за далечния враг - добавил Сарацина. - След като пристигнах, я открих отново. След две години се оженихме и тогава... - Стисна юмрук и сви рамене: жест, който изразява повече скръб от всякакви думи.
- Как умря? - попитал господарят Кан. Всички погледи в залата били насочени към посетителя.
- От израелска ракета. Возеше се в кола.
Последвала дълга тишина - никой от слушателите не можел да добави нищо: всичко, свързано с израелците, било казано отдавна.
- Била е мишена? - попитал Кан накрая.
- Казват, че не - случайна жертва. Обаче знаеш как лъжат цио- нистите.
Кан наклонил глава и заговорил почтително.
- Мир на праха ѝ. Как се казваше? Ще се моля за нея.
- Амина. Така я познаваха повечето хора. Амина Ебади - отговорил Сарацина. - Моята жена, майката на единственото ми дете.
33.
Същата вечер Сарацина установил импровизирана лечебница на верандата на къщата за гости и докато бил там два дни по-късно и се грижел за счупеното краче на някакво дете, видял Мохамад Кан и охраната му да излизат от крепостта на коне.
В крепостта и града се говорело, че господарят решил да посети далечните гробове на петимата си по-млади братя, загинали при различни конфликти, но всъщност яздел към иранската граница.
Три седмици след това се върнал, изтощен и с оплакване от остра болка в лявата ръка, което било само претекст да вдигне доктора от леглото. Седнали само двамата в къщата за гости, пили пак чай, Сарацина изслушал внимателно господаря Кан, който му казал да е готов за тръгване веднага след сутрешната молитва.
Извадили американска военна карта и проследили маршрута, а Кан обяснил на Сарацина, че го чакат шестстотин километра път, като избягва селата и се придържа към старите пътища за снабдяване на муджахидините, и че ще се движи сам през едни от най-тежките и отдалечени терени на земята. На близо три хиляди метра височина, на половината разстояние до върха на планина без име - само с номер - ще намери стар съветски наблюдателен пост, изоставен в развалини преди години. Там трябвало да се срещне с група мъже и - сред усамотението на високите върхове, далече от всякаква цивилизация - молитвите му щели да се сбъднат.