Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
След като прочел статията, знаел, че едрата шарка вече е в ръцете му и срещата му със съдбата е потвърдена. Молил се до късно през нощта - отговорността била голяма и искал от Аллах да се погрижи да я използва добре.
След половин година, след като комбинирал и рекомбинирал, започвал отначало и напредвал, проучвал и учел - като използвал не само знанията си, но и евтиното оборудване, което ставало все по-достъпно, - успял да изпълни задачата си.
Доколкото можел - молекула по молекула, - пресъздал едрата шарка. Според всички изследвания, които имал възможност да проведе, вирусът му бил идентичен със срещащия се в природата.
През хилядите години, откакто този вирус се е пренесъл от някоя друга форма на живот върху хората, са възникнали два основни вида едра шарка - variola minor, често наричана „памучна треска“, която рядко е фатална, и по-голямата ѝ сестра - variola major - болестта, която опустошавала човешките популации още от времето, когато хората живеели обединени в големи племена. Сарацина успял да синтезира тъкмо този вирус - със смъртност около трийсет процента. Обаче variola major има множество различни щамове, някои от които са с много по-висока смъртност от останалите.
Той бил наясно с това и се заел да подобрява и подлага вируса си на изпитания - доказал се във времето метод за многократно принудително мутиране с цел - на жаргона на биолозите - да го „изпържи“ дълбоко, за да го превърне в най-смъртоносната разновидност на най-смъртоносния патоген на света.
Удовлетворен, че е постигнал максимално възможното, Сарацина се заел да модифицира генетичната му структура. Това била най-простата, но и най-опасната част от цялото упражнение. Също така и най-необходимата...
След като срещащите се в природата разновидности на едрата шарка били премахнати от планетата, Световната здравна организация останала с огромни количества вече ненужна ваксина. След няколко години, когато всички се убедили, че вирусът няма да се появи отново, тези запаси били унищожени. Също така, макар че огромен брой хора били ваксинирани срещу едра шарка - най-вече децата в западния свят, - Сарацина бил наясно, че ваксината губи ефекта си след около пет години и в резултат на практика никой няма имунитет.
Всичко това било идеално за целите му - но имало един проблем. Съединените щати, целта на плана му, все повече се замисляли за възможността от биотерористична атака след 11 септември и решили да произведат и складират триста милиона дози от ваксината, по една за всеки гражданин на страната. Когато разбрал за това, Сарацина изпаднал в отчаяние. Останал буден цяла нощ, разучавал ваксините. Научил, че до двайсет процента от населението биха останали незащитени - ваксината не би подействала на значителен брой хора, а не се прилагала на бременни, новородени, възрастни и хора с увредена имунна система.
Въпреки това съществуването на запасите ваксина го покрусило толкова, че малко преди разсъмване онази дълга нощ се замислил да изостави плана си и да търси друго оръжие. Отново обаче несекващото развитие на научните знания - или Аллах - се притекли на помощ.
Заровил се още по-дълбоко в литературата и открил доклад от група австралийски учени. Работещите в лаборатория в Канбера, столицата на страната, специалисти опитвали да намерят начин да контролират размножителния цикъл на мишки. Работели с миша шарка - болест много близка до човешката едра шарка - и успели да присадят на вируса ген от имунната система на мишките, известен като IL-4. Резултатът бил смайващ - видоизмененият вирус преодолявал създадената от ваксината имунна защита и ликвидирал популацията на мишките.
Добавянето на един ген - само един ген - правело вируса неуязвим за имунната система.
Сарацина, с подновени надежди, тръгнал по неясната следа на експериментите. В рядко посещавани кътчета на Мрежата - в доста случаи само случайни препратки, споменати в научните форуми - открил, че неколцина учени по целия свят опитали да повторят резултатите на австралийците с променлив успех.
Радост заляла света извън какавидата на Сарацина. Той продължил да работи и скоро попаднал на публикуван неотдавна доклад на няколко холандски агрономи, които работели с кравешка шарка. Те решили да присъединят малко по-различен ген и вирусът не само преодолявал ваксината всеки път, но и процесът можел да бъде повторен сто процента успешно.