Аз съм пилигрим

Сарацина приближил жената - легнала по очи, с разтворени крака, едно коляно извито настрани - и клекнал до нея. Мъжете били в несвяст и нямало опасност някой да му попречи. Протегнал ръце и свалил джинсите със скъсания цип надолу, докато не се показали бели бикини.

Вгледал се за момент, после ръката му докоснала оголената плът, плъзнала се бавно надолу, към меката вътрешна страна на бедрото. Едва в последния момент си спомнил, че служи на Бог и че е лекар, и се сдържал. Извърнал лице, задъхан, погледнал звездната нощ. Промърморил молитва за опрощение, съвзел се за няколко минути, после отворил малък вързоп с медицински материали, който бил взел от дисагите на единия товарен кон. Вътре бил сложил туба обезболяващ гел, двузъба игла и двете последни ампули ваксина против едра шарка, които откраднал от института в Сирия.

По време на дългото яздене през деня бил решил, че е най-добре да тества дали вирусът му може да преодолее ваксината върху жената и че следователно трябва да я имунизира възможно най-бързо. Бързо се отказал от идеята да я ваксинира в рамото - не искал тя да види раничката и да започне да се пита какво е това - и стигнал до извода, че най-добро е мястото, където се срещат двата ѝ бута. Не би могла да я види и щяла да помисли, че се е разранила от язденето.

След кратката среща с изкушението ваксинирането минало без бавене и на следващата сутрин жената имала повишена температура, остър главобол и болезнена рана отзад. Сарацина слушал, докато мъжете говорели, че нещо може да я е ухапало през нощта, и после гледал как му обясняват с жестове, че жената ще има проблем с язденето. Сарацина им отвърнал с жестове, че е рана от седлото, дал им пълни манерки с вода и сложил одеяло на седлото на жената, за да я облекчи. Дори ѝ помогнал да се качи на коня.