Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Съвзел се от спомените, запалил огън в огнището, може би за първи път, след като си отишли муджахидините, и направил импровизирана конюшня в помещението, където някога складирали зърното. Едва тогава довел пленниците, завързал ги, напълнил манерките им с вода и им дал по два твърди сухара, с които преживявали, откакто били в плен, и които вече мразели.
Изяли ги механично - били твърде уморени, за да ги е грижа, и дори не си направили труда да постелят вързопите си за спане, а просто се свили на купчината старо сено в ъгъла. За двамата мъже това щял да бъде последният сън без треска.
Сутринта тримата се събудили от удари на чук. Сарацина бил станал преди часове и поправял един от складовете, кацнал на ръба на скалата недалеч от джамията. През пролуките в стената тримата затворници видели, че е поправил срутила се част и сега влачи някаква дървена врата с единия кон, за да замени с нея старата, паянтова, която се била откачила от пантите. Било ясно, че там ще е килията им.
Само веднъж Сарацина влязъл в кухнята и това било, за да вземе парче стъкло от сандъците, в които имало лекарства - поне така мислели пленниците. Видели го да се връща на строителния си обект, да слага стъклото в прозорец на стената и да го запечатва със смес от кал и мазилка. Прозорец? Странно, помислили си. Но това не било прозорец - било отвор за наблюдение.
Малко след обяд - безмълвно - ги преместил в това, което щяло да стане тяхна каменна гробница. Влезли вътре, огледали се и видели, че е хвърлил попоните на конете в един ъгъл, за да спят на тях, изкопал е дупка за тоалетна зад груба завеса, оставил е четири големи бъчонки с вода и сериозен запас дърва за печката. Опитали още веднъж да говорят с него, настоявали да им каже колко време ще ги държи тук, но той само проверил веригите, с които ги бил оковал за халки в стената, и излязъл.
Малко след това чули тропот на конски копита по калдъръмената улица и го видели да се отдалечава с конете. Къде можел да отива? Най-близкото човешко селище било най-малко на няколко дни път, дори и с бърз кон, а и изглеждало малко вероятно да ги остави без охрана дълго време.
Въпреки всичко се заели да освободят халките от скалата, в която били бетонирани. Било убийствено бавна и неблагодарна работа - разполагали само с парчета дърво от купчината дърва за горене. След четири часа - нямали почти никакъв напредък - чули конете да се връщат.
И - пак през прозореца - видели, че Сарацина веднага изчезнал в лабиринта от порутени улици и къщи, чули го да копае и да чука, после да се връща периодично до конете и да разтоварва някакви сиви метални кутии и дървени бурета. Нямали представа откъде ги е взел.
Същата нощ, за първи път, откакто ги бил затворил, вратата на килията се отворила. Сарацина влязъл безмълвно и оставил три чинии с нещо, което приличало на вегетарианско къри, заедно с няколко плоски хлебчета, които афганистанците наричат „наан“. Това била първата топла храна, която виждали от близо две седмици, и те лакомо се нахвърлили върху нея. Холандският инженер отбелязал - ясно и просто, като порцията храна, - че това е най-хубавото ястие, което бил вкусвал.
След час изпаднали в странен сън без сънища. Нищо чудно - и в наана, и в кърито бил добавен барбитуратът пентобарбитал - толкова силно приспивателно, че повечето групи, защитаващи евтаназията, го препоръчват.
Малко преди два през нощта Сарацина влязъл в килията с малък хирургически комплект и ветроупорен газен фенер. Изглеждал кошмарно - облечен в черния защитен костюм, ръкавиците с кевлар, шлема с прозрачен визьор на лицето. На гърба му бил аквалангът, който подавал въздух през клапан към добре херметизирания защитен костюм.
Действал бързо и се стремял да пести кислорода. Първо клекнал до жената, свалил джинсите ѝ, дръпнал настрана вмирисаното ѝ бельо и огледал белега от ваксинацията. Със задоволство установил, че ваксината е подействала идеално. Жената била защитена толкова, колкото би могла да я защити съвременната наука.
Оправил дрехите ѝ и отишъл при японеца. Вдигнал нагоре ръкава на тениската му и погледнал татуираната бодлива тел. Сарацина мразел татуировките, така че избрал нея.
Взел спринцовка и проверил буталото през прозрачната пластмаса на лицето си. Доволен, посегнал към чантата и извадил едното от двете стъклени шишенца с добавена нула към партидния номер. Било запушено със специална гумена капачка и Сарацина го вдигнал с ръкавицата, промушил иглата през гумата и напълнил спринцовката с нещо, което би могло да се окаже най-смъртоносния патоген на света. Времето щяло да покаже.