![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Собствениците на по-дребни фирми ще осъзнаят, че ако не го изберат, престижът на целия им бизнес ще бъде уронен. Няма да допуснат такъв срам.
— Разбирам.
— Ето как всичко се подрежда — продължи Сюзан. — Точно затова е било избито цялото семейство на Яно. Всичко трябва да бъде представено като дело на Мива: търсенето на меча, намирането му, реставрирането му, предаването му на държавата. Намесата на Яно в сценария би показала, че всичко е станало случайно. Мива би се представил не като радетел за културното наследство, а просто като богаташ, който е купил меча от другиго. Затова е трябвало да бъдат премахнати. Единствената причина за убийството им е, че са притежавали точно този меч. Трябвало е да бъдат жертвани за благополучието на Шогуна и оръжието да бъде взето.
— Яно и цялото му семейство са умрели само за да може някакъв негодник да бъде избран за крал на филмите с разгонени учителки.
— Много красноречиво изказано. В общи линии това е. — Внезапно Сюзан се умърлуши. — Ужасното е, че той ще спечели.
— Защо мислиш така?
— Твърде късно е. Мечът е у него. Скрит е, пазят го. Никой не може да му го вземе. Никой не може да докаже връзката с Яно. Той ще го покаже, когато дойде време за смешните му избори, ще привлече вниманието на медиите, ще го дават по телевизията, ще пишат за него във вестниците, ще спечели малкото си състезание. Не виждам законен начин да го разобличим. Можеш да свидетелстваш пред полицията, че това е мечът, който си внесъл в страната, и може би някой ще ни повярва, но…
— Ягю Муненори, хиляда шестстотин и трийсета, „Мечът, даващ живот“: „Голяма грешка е да се мисли, че мечът е създаден за убиване на хора. Той не е за убиване на хора. Той е, за да бъде убито злото.“
— Откажи се, Суогър.
— Не мога. Не съм дошъл от другата страна на океана, за да давам свидетелски показания.
— Това е глупаво. Забравяш, че дори не знаем къде е мечът. Не можеш да се правиш на Тоширо Мифуне, защото няма сцена, на която да играеш.
— Ще намеря проклетото нещо за десет минути.
— Суогър, това, което искаш да направиш, е престъпление. Знаеш, че е мое задължение да уведомя властите.
— Окада сан, знаеш, че властите са подкупени от Мива. Властите няма да ни помогнат. В тази битка сме сами — един американски селяк и една бивша мажоретка. Ако не направим нещо, онова момиченце ще си остане сираче и няма да има възмездие. От хиляда години насам историята все се повтаря: грубияните с големите мечове избиват хора безнаказано и се забавляват.
— Мечът сигурно е заключен и охраняван в някое от седемте имения на Мива около Токио.
— Мога да го намеря за десет минути.
— Суогър, мечът е заключен и го охраняват…
— Дали са го за полиране.
— Какво?
— Острието имаше нужда от реставрация. Мива трябва да е наел най-добрия полировач в страната, за да отстрани всяко несъвършенство от метала. Мечът трябва да е красив, не разбираш ли? Не може да го държи в някое от именията си, защото полирането се извършва с тежки каменни инструменти и е деликатна, бавна работа, изисква абсолютно съсредоточаване. В момента някъде, на няколко километра оттук, някой майстор полира острието под тежка охрана. Вероятно го прави против волята си, Мива и приятелят му Кондо Исами са го заставили. Не ги интересува кой какво иска.
Сюзан го погледна:
— Какво предлагаш?
— Да отидем в работилницата и да вземем меча.
— Какъв е планът?
— Ще почукам на вратата. Ще кажа: „Моля, дайте ми меча“. Те ще отговорят: „Не, не става.“ Аз ще кажа: „Хм, но аз настоявам“ и ще започне разпалена дискусия.
— Ти си луд. Не забравяй, че не си самурай.
— Самурая го няма. Пред теб стои един обикновен стар американец.
— Ще те убият, Суогър.
— Измисли по-добър аргумент.
Тя не можа.
31.
Битката
Сюзан го остави пред музея в 18:30 и се наложи доста да се разправя с охраната и служителката на пропуска, защото скоро затваряха. Доктор Отова обаче нареди да го пуснат и лично слезе да го посрещне. Минаха покрай гордо изложените експонати, почиващи в тържествена тишина под бледата светлина на лампите и влязоха в кабинета му. Навсякъде във витрини със системи за регулиране на влажността имаше мечове, само на едната стена голяма черна врата показваше входа към хранилището, в което сигурно имаше още мечове.