Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Но споменаването на нейната прегрешила леля — възбуждащ намек за семеен скандал — не причини на Роуз нищо такова. Тъкмо обратното — по гръбнака й пробяга тръпка. За пръв път от години усети как пръстите й изтръпват от вълнение. Приведе се още повече към баба си, насърчавайки я да продължи, нетърпелива да последва криволицата на разговора, който поемаше по тъмни и непознати пътеки.
Мама имаше право, Роуз беше убедена, че скандалът е най-сериозната заплаха за доброто име. Само че мама грешеше, твърдейки, че жилото на скандала е неговото съдържание, най-голямата вреда, която той нанася на поставените под прицела на шушукането хора. Разбира се, неприятно е да се превръщаш в център на клюки, но истинската опасност, свързана със скандала, се дължеше на лекотата, с която той кара слушателя да наостря уши, неприличното удоволствие, което обещава.
— Кой, бабо? — подкани я Роуз. — Кой я е следвал по петите, с кого е избягала?
Баба й обаче не отговори. Каквито и сценарии да се разиграваха в главата й, те не се поддаваха на манипулация. Роуз продължи да настоява, но напразно. Накрая просто се задоволи с това да превърта въпросите в главата си отново и отново.
Това развлечение се оказа учудващо приятно за момичето и тя си съчини няколко възможни биографии на скандалната Джорджиана. За Роуз тази митична и мистична леля се превърна в спасителен пояс. Понякога нашепваше името й като заклинание. Наслаждаваше се на тайния бомбастичен звук, който се отронваше от езика й. Когато боледуваше, скучаеше или изпитваше болка, тя отново зовеше същото име. Лежеше в леглото си със затворени очи и се откъсваше от външния свят, мълвейки: „Джорджиана… Джорджиана… Джорджиана…“. За нея тази дума се превърна в символ на мрачно време на изпитания, на цялата несправедливост, на цялото зло на света…
— Роуз? — сключиха се веждите на мама в леко смръщване. Стараеше се да го прикрива, но Роуз беше свикнала да го разпознава. — Каза ли нещо, дете? Шептеше си. Как се чувстваш? — Пресегна се да премери температурата на Роуз.
— Добре съм, мамо, просто малко се замислих.
— Струваш ми се пламнала.
Роуз притисна ръка към челото си. Беше ли пламнала? Не можеше да каже.
— Ще изпратя доктор Матюс да се качи още веднъж при теб, преди да си тръгне — каза мама. — Предпочитам да се престаравам, отколкото впоследствие да съжалявам.
Роуз затвори очи. Второ посещение на д-р Матюс за един следобед. Не би го понесла.
— Днес си твърде слаба, за да се заемеш с новия ни проект — продължи мама. — Ще поговоря с доктора и ако той прецени, че е подходящо, утре ще се запознаеш с Елайза. Елайза! Представяш ли си! Да дадеш името на рода Монтраше на моряшка дъщеря!
Моряк — това беше ново за Роуз. Тя рязко отвори очи.
— Мамо?
Мама също пламна и не погледна дъщеря си в очите. Беше казала повече, отколкото възнамеряваше — необичайна пробойна в бронята й на светска уместност.
— Бащата на братовчедка ти е бил моряк, затова не говорим за него.
— Чичо ми е бил моряк?
Мама ахна и слабата й ръка се стрелна към устата.
— Не ти е чичо, Роуз, не е никакъв нито на теб, нито на мен. Бил е женен за леля ти Джорджиана, колкото съм и аз.
— Но, мамо! — Беше по-скандално, отколкото Роуз някога би могла да си го въобрази. — Какво искаш да кажеш?
Мама заговори тихо:
— Елайза може и да ти е братовчедка, Роуз, така че нямаме избор и трябва да я приютим в къщата. Само че тя е от нисшите съсловия, нека да ти е ясно. Има късмет, че смъртта на майка й я доведе обратно в „Блакхърст“ въпреки позора, който семейството понесе заради майка й. Баща ти едва не умря, когато тя замина. Не искам дори да си помисля какво можеше да стане, ако аз не бях тук да му помогна да преживее скандала. — Тя поклати глава и впери поглед право в Роуз. Гласът й съвсем лекичко трепереше. — Има граници, до които едно семейство може да понесе срама, Роуз, след това доброто му име е безвъзвратно опетнено. Затова е толкова важно аз и ти да водим безукорен живот. Братовчедка ти Елайза е предизвикателство, изобщо не се съмнявам в това. Тя никога няма да стане една от нас, но благодарение на най-усилно старание поне ще я измъкнем от лондонската канавка.
Роуз се престори, че се взира съсредоточено в измачкания ръкав на нощницата си.