Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
— Прекрасно си спомням тези книги, отпечатани върху евтина хартия, с меки корици. С лого, представляващо девойка в дрипи. Често са ми попадали в ръцете тези издания.
— Нищо чудно. През осемте години на съществуването му излязоха доста полезни книги. Веднага бе решено, че книгите ще са не само на гръцки, но и на няколко европейски езика. И те започнаха да излизат на френски, на немски, на английски, разбира се, макар че още първата година забраниха продажбата им във Франция, а на втората – и във Великобритания и Германия. На испански книгите на „Електра“ започнаха да се печатат вече след официалната им забрана, така да се каже, превантивната забрана. Много важно! Който искаше, спокойно си купуваше всичко от Атина. „Книжен туризъм“, както се шегуваха сътрудниците на издателството. А кой се хвана на работа в такова едно издателство? Кой носеше в него ръкописите си? Документите, анализите? По кой начин подобни писатели се сдобиваха с документите, къде узряваха за анализите си? „Електра“ много скоро се превърна в магнит. А оттам нататък нещата тръгнаха от само себе си, към издателството се създадоха един-два фонда, бяха изпратени тук-там лекари, с две думи, първо започна официалната дейност, а после – успоредно – и не съвсем официалната.
— Добре измислено. Двете страни на медала.
— Точно така. От една страна, без издателската дейност на „Електра“ никога не би се получило струпване на едно място на толкова блестящи сили, от друга, подобно издателство вече изглеждаше прекалено прозрачен параван. Либералите разпознаваха очертанията на скритите зад него предмети, без да си правят труда да търсят доказателства. Впрочем, ако сме честни, те не се лъжеха. А пък с Леонид се запознахме, когато всичко това работеше.
* * *
София се усмихна само с очи, припомняйки си как едва успяла да наметне хавлиената кърпа върху мокрите си коси, изскочи от банята, за да отвори вратата. Нищо страшно, нали и другата жена е също така млада, при това не особено точна – уговорката беше да дойде в два часа, а сега е два без десет.
Но вместо млада жена на прага стоеше млад мъж.
— София Гринберг? – той белозъбо се усмихна, сякаш не забелязал кърпата и хавлията.
— Останете на мястото си! – Соня отскочи назад. Пфу, да му се не види, револверът е в стаята, в куфара й. – Очаквах да дойде жена.
— Очаквали сте Милана Младич. – Той все пак не мърдаше от вратата. – Аз също очаквах тя да работи днес с вашите материали. Но вместо това тя ражда. Добре поне, че ми се обади по телефона, преди да влезе в клиниката. Преди четирийсет минути. Все пак разрешете да ви се представя. Леонид Севазмиос, водещ роб от галерата на издателство „Електра“.
— Влизайте! – Кърпата се смъкна върху раменете й и тя небрежно тръсна мокрите си кичури.
Той не й допадна особено, според дрехите си беше „конте“, както ги наричаха през ученическите й години. Трудно е да се каже какво точно означаваше. Най-вероятно все пак конте е онзи, когото, като го гледаш през лятото, знаеш, че през зимата непременно ще се издокара с кашмирено палто. И на този със сигурност в гардероба му виси такова палто. Освен това той беше мургав, с кафяви очи, тъмнокос. Докато Соня винаги я бяха привличали русите мъже, в краен случай можеше да й хареса някой светлокестеняв или червенокос, макар тя да не знаеше със сигурност какво е това: въпрос на вкус или неосъзната защитна реакция на психиката. А и прекалено жизнерадостен, прекалено весел й изглеждаше.
Не, Леонид Севазмиос от пръв поглед не й хареса. Но всичко онова, което знаеше за него, ако трябваше да си признае честно, говореше в негова полза. А по онова време честността беше за Соня ключова дума, почти фетиш.
— Сега ще дойда! – провикна се тя откъм банята, докато навличаше дънков гащеризон. – Ще пийнете ли чай?