Житията на светците

Два пъти се сапунисвах във ваната в банята с топла вода, за да се стопля, а когато накрая се добрах до койката си, внезапно ме налегна силна умора. За да се топля през остатъка от нощта, все пак си навлякох едни дълги долни гащи и дебела фланелка. Ала преди да се покатеря на горната койка, майка ми с тих глас ме извика:

— Свърши ли се? — прошепна тя.

— Да.

— Момче или момиче?

— Момиче.

— Легни до мен.

Коремът на майка ми сега бе хлътнал, отпуснат и мек, а косата й още бе мокра от потта; но това никак не ми попречи да се гушна до нея, обгърнат от топлината й. Тя ме целуна по челото.

— Момчето ми — прошепна ми мама.

Почти веднага след като затворих очи, се унесох в сън. Струваше ми се, че съм спал доста дълго в пълен мрак, без никакви тревожни мисли или кошмарни сънища. Ала накрая все пак ме споходи един странен сън: че лежа в басейн с топла вода и се събудих стреснат, дори подскочих в койката, подплашен да не съм заспал отново във ваната в банята. Но не, оказа се, че още съм в койката на майка ми — усетих нейната топлина, както си лежеше неподвижна до мен в мрака, а дишането й бе тъй спокойно и слабо, че едва се долавяше. Отначало си казах, че сигурно съм се върнал в стаята на майка ми във Вале дел Соле, ала после си припомних и за кораба, а накрая дотолкова се обърках, че се озовах някак си едновременно и на кораба, и във Вале дел Соле, само че усилието за раздробяване на истината ми се стори прекалено голямо. Исках само да се върна, за да си доспя; обаче, макар да чувствах как пак ме притисна тежестта на съня, не успях да се потопя в него, понеже внезапно усетих като че ли цялата тази тежка нощ сега бе отпуснала ръка върху рамото ми. Снагата ми имаше стотина оплаквания — крайниците ми още ме боляха и сърбяха, сякаш бяха покрити с рани и ожулвания; а по гърба и бедрата си усещах нещо топло и лепкаво, като че ли бях забравил да си сваля просмуканата ми с морска вода пижама. Или се бях подмокрил в леглото? Все още убеден, че съм се върнал, кой знае как, обратно във Вале дел Соле, аз се надигнах от койката, за да отида зад обора и най-после да се изпикая на воля. Вече бях стигнал до банята и тъкмо се канех да запаля там осветлението, когато в ума ми изщрака една ужасяваща мисъл и едва тогава осъзнах къде съм, а че топлото и лепкавото по мен бе кръв — от едната страна дрехите ми бяха изцяло напоени с нея, дори на места кръвта бе започнала да засъхва и да се съсирва.

Господин д’Амико тъкмо се показа на прага на каютата си, когато се втурнах към трапезарията. Щом ме видя, лицето му веднага пребледня.

— За бога, какво се е случило? — После той видя през отворената врата на нашата каюта майка ми, още лежаща в койката, затова бързо притича до нея и дръпна чаршафите й.

— Боже мой!

Грабна китката на майка ми за кратко, след което трескаво се втурна назад към трапезарията и затвори вратата след себе си.