Kолеж за магьосници

— Аз съм болен, не мъртъв — озъби му се онзи. Безсмислено беше да се разправяш с такъв чешит.

Поне един негов талант беше оцелял след дипломирането: още беше неуморен търсач на бутилки с великолепно вино. Още не бе станал такова пиянде, че да забрави снобските си навици. Ходеше на еноложки дегустации и приятелски бъбреше със собствениците на винарни и магазини за вино. Веднъж на няколко седмици събереше ли около десетина бутилки, с които особено се гордееше, Елиът оповестяваше, че устройват вечерно парти. За такова парти се готвеха сега с Куентин.

Престараваха се. Вложената енергия надвишаваше удоволствието, което биха могли да извлекат. Мястото винаги беше Сохо, огромният апартамент на Елиът и Джанет, построен отпреди войната, бъкащ от спални — такъв декор направо плачеше за френски фарс. Джош се изживяваше като главен готвач, а Куентин като негов помощник и управител на кухнята. То се знае, Елиът беше сомелиерът. Приносът на Алис беше, да се откъсне от четивото си и да седне да яде.

Джанет отговаряше за обстановката: тя определяше дрескода, правеше музикалното оформление, ръчно изписваше и илюстрираше невероятно красиви еднократни менюта. Освен това избираше сюрреалистични и доста противоречиви украси за масата. Темата за таз вечерното парти беше кръстосване на расите и Джанет беше обещала — въпреки възраженията от естетическо, нравствено и орнитологическо естество — да достави Леда и Лебеда като одушевени ледени скулптури. Щяха да се съвкупяват, докато се разтопят.

Както винаги ставаше, нестандартният замисъл взе да дразни още преди партито да е започнало. Куентин си беше закупил къса пола от трева в някакъв магазин за антики и възнамеряваше да я съчетае с риза и горнище на фрак, обаче поличката го боцкаше и дращеше, затова се отказа. Друго не му хрумна и се ската за цял следобед, като избягваше Джош, който бе прекарал изминалата седмица в издирването на рецепти, изискващи контрастни съставки — сладко и пикантно, черно и бяло, замръзнало и разтопено, източно и западно. Сега неистово блъскаше вратичките на фурната и шкафовете, караше го да опитва туй-онуй и го съсипваше от критики. Докато вечерята започне, всички бяха пияни, гладни и здравата изнервени. Но както понякога се случва, всичко се получи спонтанно и стана съвършено. Предишния ден Джош, който си беше обръснал брадата (все едно се грижа за някакъв тъп таралеж) съобщи, че ще си доведе гаджето. Щом слънцето залезе над река Хъдсън и обагрените в розово слънчеви лъчи нахлуха в огромния хол на апартамента, Елиът раздаде коктейли в изстудени чаши за мартини. Куентин сервира миниатюрни сладко-кисели ролца от раци и всички изведнъж започнаха да изглеждат (а може би действително бяха такива?) очарователни, красиви и мъдри.