Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Сингсакер мразеше да се поти. Нали всичко бе започнало точно с потта, с потта през студените нощи на миналата есен. След това бе дошло главоболието, лошото настроение и усещането, че сякаш светът наоколо не е истински. Преди още да се просне в несвяст до коледната трапеза, бе започнал да страда от халюцинации. Никакви розови слонове и въздушни замъци - само всякакви глупости. Например бе чувал гласа на Аникен, когато я нямаше наоколо, или му се струваше, че държи в ръцете си бележник, въпреки че на практика го бе забравил вкъщи. Спомняше си как веднъж бе извадил кредитната си карта, за да плати за покупките. Беше стоял и я бе прекарвал отново и отново през сканиращото устройство, докато изплашената касиерка не му бе казала, че няма нищо в ръката си. Може би сега бе съзрял за нова операция. Смъртта вече не го плашеше. Ако веднъж вече си успял да я излъжеш, някак си преставаш да се страхуваш. Онова, за което не си позволяваше да мисли, бе за повтарянето на всичко останало. За времето преди операцията - за развитието на болестта, за разрушаването на човека - непоносимо бавна ракова драма.
Облече си свеглосиня риза от тънка коприна. Преди много години някой от приятелите му я бе донесъл като подарък от Тайланд. Обличаше я рядко, но все пак по-често, отколкото се виждаше с тези приятели. Бе точно за горещите дни. Каза си, че се поти от горещината и че е напълно здрав. Вместо тумора в мозъка му зееше пустота. Преди помнеше онова, което не се бе случило, сега не помнеше това, което се бе случило. Халюцинациите се бяха сменили с дупки в паметта, свръхновата се бе превърнала в черна дупка.
Използва краткия път до дома на Ватен, за да възстанови в паметта си събитията от вчерашния ден, но по никакъв начин не успяваше да ги подреди по време. Всичко се бе объркало. Дали бе говорил с Йенс Дале преди или след посещението си при Сири Холм? А кога бе разпитът на Ватен? Постоя малко на тротоара пред къщата, разсъждавайки върху нещо, което бе чул вчера от Сири Холм. Или това бе се случило в съня му през нощта? Имало криминални романи, в които детектив със загуба на паметта разследва убийство, което е извършил самият той.
„Е, това при нас не е криминален роман” - каза си той, въпреки че почти му се искаше да се окаже измислен персонаж и да разследва измислено убийство. Във всеки случай бе още рано да проверява собственото си алиби.
На улицата пред дома на Ватен бяха паркирани две полицейски коли. Сингсакер влезе през портичката и веднага забеляза велосипеда на Ватен, подпрян на оградата. Старото волво, както винаги, бе на алеята пред къщата.
Вътре кипеше усилен труд. Навсякъде имаше хора с бели престилки. Останалите полицаи, облечени не с униформи, но по странен начин еднакво, бяха по-малко. Тоест той видя само долната част от обутите в дънки крака на следователя, застанал на стълбите, и Муна Гран, която вчера - преди почти половин вечност - бе присъствала заедно с него на огледа на тялото на Гюн Брита Дале в книгохранилището. Муна стоеше точно пред вратата и се усмихваше.
Той я погледна. Едва сега забеляза, че е доста красива. Светлоруса коса и сини очи. Нос, достатъчно забележим, за да привлича вниманието, но ненарушаващ хармонията на цялото.
- И какво намерихме?
- По-добре е да се попитат белите престилки. Със сигурност обаче не намерихме онзи, когото търсехме.
- Имаш предвид, че е отишъл на работа ли?
- Не и ако се вярва на онези, които отидоха в библиотеката.
Той замря така, опулил очи, а в разрязания му на части мозък се прокрадваха разни мисли.
- И къде е тогава той?
- Ех, ако знаехме!
- По дяволите! - можеше и да не си спомня всичко за случая „Ватен”, но в едно бе сигурен, а именно, че Ватен можеше да бъде заподозрян във всичко друго, но не и в любов към пътуванията.
- Да не е избягал? - попита той, обръщайки се повече към себе си, отколкото към събеседницата си.