Английското момиче

В момента това око се взираше в чаша, пълна с тъмночервено вино „Померол“. Орлов още не бе отпил от него. Нито бе отговорил на доста простичкия въпрос, който Габриел му бе задал миг по-рано. Защо Джеръми Фалън?

— А защо не Фалън? — отвърна най-сетне руснакът. — Фалън беше мозъкът на Ланкастър. Фалън беше кукловодът. Той дърпаше конеца и Ланкастър махаше с ръка. И нещо повече, той бе уязвим, лесен за обработване.

— Как така?

— Той не притежаваше нищо. Беше беден като църковна мишка.

— Кой го е предложил като мишена?

— Казаха ми, че предложението е дошло от резидентурата на СВР тук, в Лондон.

Резидентура беше терминът, използван от СВР за назоваване на задграничните ѝ централи, работещи в руските посолства по места. Резидентът бе началникът на централата, а резидентура — самата централа. Това беше останка от времето на КГБ. Повечето неща в СВР бяха такива.

— Как са подходили?

— Лазарев и Фалън са започнали да се натъкват един на друг на най-неподходящите места: партита, ресторанти, конференции, празници. Говори се, че Фалън е прекарал един дълъг уикенд във вилата на Лазарев в Гщаад34 и е кръстосвал около гръцките острови на неговата яхта. Казаха ми, че се разбирали много добре, но това не е изненадващо. Когато поиска, Генадий може да бъде очарователно копеле.

— Но е имало нещо повече от офанзивата с очароването нали, господин Орлов?

— Много повече.

— Колко?

— Пет милиона евро в кодирана сметка в швейцарска банка с любезното съдействие на Кремъл. Много чисто. Напълно непроследимо. СВР е уредила всичко.

— Кой го казва?

— Предпочитам да не казвам кой.

— Хайде, господин Орлов.

— Вие очевидно имате свои източници, господин Алон, а аз си имам мои.

— Поне ми кажете посоката, от която идва вашата информация.

— От изток — отговори Виктор, което означаваше, че идва от някого от многобройните му източници в Москва.

— Продължавайте — подкани го Габриел.

Орлов първо отпи от виното. След това обясни как „Волгатек“ подала втора молба за лиценз за сондиране в Северно море, този път с подкрепата на втория най-влиятелен човек в Уайтхол. Но премиерът все още се колебаел, а държавният секретар по енергийните въпроси бил, както и преди, абсолютно против. Фалън убедил секретаря да не отхвърля категорично молбата. Тя технически останала висяща.

— И след това — каза Орлов, като вдигна ръка към тавана — държавният секретар внезапно одобри лиценза, Джонатан Ланкастър излетя за Москва за тостове с шампанско в Кремъл, а човекът, приел пет милиона евро в руска валута, е напът да стане следващият финансов министър на Великобритания.