Кралят на зимата

Горфидид може и да не е искал да сключи мир с нас, но изглежда после е бил убеден в предимствата, които му осигуравяше един такъв договор, защото беше решен да плати най-високата цена за неговото подписване. Той беше дал съгласието си дъщеря му Сийнуин, звездата на Поуис, да се омъжи за Артър. Горфидид беше суров човек, мнителен и коравосърдечен, но той обичаше седемнадесетгодишната си дъщеря и я даряваше с цялата любов и доброта, останали в душата му. Фактът, че се беше съгласил да даде Сийнуин на Артър, който не беше крал, дори не беше и принц, говореше за дълбокото убеждение на Горфидид, че неговите воини трябва да престанат да се сражават със своите британски братя. Годежът свидетелстваше и за това, че Горфидид, подобно на сина си Кунеглас, вижда в лицето на Артър истинския владетел на Думнония. Така по време на големия пир след съвета годежът на Сийнуин и Артър беше официално обявен.

Значението на годежната церемония беше толкова голямо, че всички гости, дошли в Каер Сус, трябваше да отидат в залата за угощения на върха на Каер Долфоруин, защото онова място беше свещено и носеше щастие. (Каер Долфоруин бе наречен така по името на поляната в полите на хълма, която се казваше Долфоруин, т.е. Девича поляна.) Пристигнахме по залез слънце. На върха на хълма вече пушеха големите огньове, на които се печаха елени и прасета. Далеч под нас Севърн извиваше сребристата си снага из долината, а на север високите хребети водеха към потъващия в мрак Гуинед. Разправяха, че в ясен ден от върха на Каер Долфоруин можел да се види Кадаир Идрис, но в онази вечер хоризонтът бе посивял от влагата на далечен дъжд. В ниските части на хълма растяха големи дъбове. Когато слънцето обагри облаците на запад в алено червено от дъбовата гора излетяха две червени птици. Всички приеха, че това е чудесно знамение за предстоящия годеж. Вътре в залата менестрелите пееха песента за девойката Хафрън (на нея била посветена поляната Долфоруин). Тя се превърнала в Богиня, когато нейната мащеха се опитала да я удави в реката край хълма. Песента продължи докато слънцето потъна в мрака на нощта.

Годежната церемония беше извършена през нощта, за да може годениците да получат благословията на Богинята на Луната. Артър първи се подготви за тържественото събитие. Трябваше му един час, за да блесне в цялото си великолепие. Дори воините ахнаха, когато той се появи в залата, защото Артър беше в пълно бойно снаряжение — ризницата със нейните златни и сребърни плочки, проблясваше на светлината на пламъците, а дългите гъши пера, които увенчаваха сребристия му мъртвешки шлем, докосваха покривните греди, докато той вървеше към средата на залата. Неговият щит, покрит със сребро, също блестеше, а бялото му наметало метеше пода зад него. Мъжете не носеха оръжие в залите за угощения, но в онази нощ Артър предпочете да сложи на кръста си Екскалибур и вървеше към високата маса като завоевател, дошъл да сключи мир. Дори Горфидид зяпна, когато доскорошният му враг закрачи към подиума. До този момент Артър беше играл ролята на омиротворител, но сега беше решил да припомни на бъдещия си тъст своята мощ.