Злочестие [bg]

— Което е?

— Трябва ни начин да се бием с Проф — отвърнах аз. — И да го заставим да се изправи срещу силите си.

— Накарайте вашия домашен Епичен да призове друга негова версия.

— Не. Не подейства. Успяхме да преодолеем силите му, но той не се промени. Ще трябва да опитам нещо друго.

Това беше вярно, но само наполовина. Хвърлих поглед към Меган — беше в безсъзнание и дишаше тихо. Извършеното от нея тази нощ почти я унищожи; нямаше отново да я моля да прави нещо подобно. Не бе честно към нея и със сигурност не бе честно за човека, когото домъкнахме в нашия свят.

— Тогава… — подкани ме Летящ рицар.

Аз вдигнах тъканния контейнер.

— Има и друг начин да го принудим да се изправи срещу някого с неговите сили, Летящ рицар.

Той се засмя.

— Ти си сериозен.

— Сериозен съм като куче в очакване на лакомства — съгласих се аз. — Колко време ще отнеме? Да направиш уреди за всичките три сили. Силови полета, регенерация, дезинтеграция.

— Месеци — обясни Летящ рицар. — Дори година, ако някоя от способностите е трудна за разбиване.

Бях се притеснявал от това.

— Ако това е единственият начин, трябва да го направим.

Не ме привличаше да трябва да бягам цяла година и да държа Крадеца далеч от ръцете на Проф.

Летящ рицар ме изучаваше. Манекенът му го постави в джипа, а после закопча колана на седалката.

— Имаш смелост — обобщи той. — Казвал ли съм ти как правихме изпитания с ранните Епични и открихме, че живият Епичен изпитва болка от създадения от него мотиватор?

— Да?

— Казвал ли съм ти върху кого правихме изпитанията?

— Ти вече ги притежаваш — отвърнах аз. — Затова толкова искаш клетките на Проф. Вече си създал уредите, които дублират силите му.

— Направихме ги заедно — уточни Летящ рицар. — Той и аз.

— В твоята стая — продължих аз. — Онази, със спомените от загиналите Епични. Един нямаше табелка. Наметало и ръкавици.

— Да. Унищожихме всички образци от негови тъкани, след като открихме колко много го болеше. Смятам, че през цялото време се е притеснявал, че аз ще добия друг образец от него. Определено се държеше на разстояние от мен.

Манекенът на Летящ рицар потърка брадичката му, сякаш в размисъл.

— Май е имал основания да се притеснява. Изпратиш ли ми тези клетки, и аз почти веднага ще мога да ти дам устройства, които подражават на силите му. Но ще опитам лечебните му сили най-напред върху жена си.

— Сториш ли го, веднага ще разбере — контрирах аз. — И ще дойде да те убие.

Летящ рицар скръцна със зъби.

— Ще трябва да заложиш на нас, Летящ рицар — продължих аз. — Изпрати ни уредите. Ще го променим и после можем да опитаме да спасим жена ти. Това е единственият ни шанс.

— Става.

— Благодаря ти.

— В този момент става дума за самосъхранение, хлапе — отговори той. — Пратеният от мен дрон ще стигне до вас за шест часа. Връщането до моето убежище с твоя тъканен образец ще отнеме още шест часа. При положение, че клетките са добри, мога да започна да работя по пълна серия мотиватори за вас. Излъчване на силови полета, лекуващи сили и тензорни умения.