Злочестие [bg]

Проверих го, видях, че е шест часа сутринта, а светлината му огря чаша вода и няколко хапчета върху някаква кутия до леглото ми. Глътнах ги, за да вкарам в себе си някакви болкоуспокояващи. После се издърпах седнал до стената и за пръв път забелязах, че ме болят и ръката и страната. По време на мисията бях нанесъл истински повреди на тялото си.

Опипах гърба си и открих серия странни охлузвания с формата на — доколкото можех да определя — монети. Растящата болка от краката и от раните ми бе достатъчно силна, та трябваше да седя не знам колко време, докато лекарствата не започнаха да действат. Щом бях в състояние да мисля ясно, започнах да се ровя из мобилния. Ейбрахам бе прехвърлил на цялата група възстановените от Тиа данни, тъй че аз се задълбочих в тях и опитвах да не се притеснявам дали евентуално няма да трябва да будя Ейбрахам или Коуди, за да ме водят до тоалетната.

Писането на Регалия беше ясно, внимателно, недвусмислено. Струваше ми се, че при четенето мога да чуя гласа ѝ. Толкова сигурен, толкова спокоен, толкова вбесяващ. Тя ни бе отнела Проф преднамерено и разрушително — само за да засити жаждата си за безсмъртно наследство.

И въпреки това четенето си го биваше. Планът на Регалия бе невероятен, даже дързък — не можех да не изпитвам все по-голямо уважение към нея. Както и бях предположил, повикала беше Разрушение не заради способността му да разрушава градове, а заради неговите телепортационни способности.

Планът ѝ отиваше към пет години назад, но най-накрая се бе натъкнала на един последен и неочакван краен срок — собствената си смъртност. Епичните сили не можеха да лекуват природните болести. Бе установила, че е нелечимо болна, и се беше спряла на Проф като наследник. Някой, който ще може да отиде до Илдития, да направи мотиватор от Крадеца, после да се телепортира до Злочестие и да стори немислимото.

Въпреки безумната гениалност на плана, той беше пълен със слабости. Според нашите най-сигурни допускания, Злочестие бе източникът на всички Епични сили. Кой обаче можеше да каже, че е възможно те да бъдат отмъкнати? И ако някой го направеше, това нямаше ли просто да замени Злочестие с друг техен носител, който да действа точно по същия начин?

И все пак този план беше някакъв опит — опит да се направи нещо друго, вместо светът да бъде приеман такъв, какъвто е. За това уважавах Регалия, макар че в крайна сметка именно аз я и убих.

Щом приключих с бележките на Регалия, отворих група снимки. Освен картите на Илдития намерих и няколко фотографии на Злочестие. Първите три бяха правени през телескоп. Бяха неясни — и преди бях попадал на такива. На тях Злочестие приличаше на звезда.