Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Знам. — Само от гласа му й се доплакваше. Запали цигара и всмука дим. — Какво има?
— Трябва ли ми причина да се обадя на единствената си дъщеричка?
Аврора едвам сдържаше порива си да избълва на глас всичките си тревоги. Да му дадеш шанс да я утеши. Да й разкрие истината. В същото време се страхуваше да я научи.
Наистина ли смяташ, че никога не се пита кои са истинските й родители? Онези, които така и не е видяла?
Какъв точно отговор търсеше от него? Още не го беше избистрила дори в собствената си глава. Съзнанието й беше парализирано от милион въпроси, от милиард терзания.
— Май че не.
— В този случай обаче, слънчице, има причина. Рита се питаше как ще приема идеята й да си поотдъхнеш след края на учебния срок.
— Това е училище, татко. Как така да си отдъхна?
— Преди окончателно да се върнеш в Лос Анджелис. Според нея почивката ще ти помогне да се съсредоточиш, да се върнеш в играта в добра форма. — Баща й се прокашля. — Да се погрижим заради здравето на майка ти изпълненията от последните няколко години да не се повторят.
Мисълта за Шерилин й подейства депресиращо.
— Къде?
— Двете ще го обсъдите. Иначе идеята си я бива, нали?
— Защо не. Как е мама?
Отговорът на Том позакъсня, но може и да беше от лошата връзка.
— Държи се.
Обикновено Том замазваше положението с престорен ентусиазъм. „Прекрасно“ означаваше „добре“, „добре“ означаваше „горе-долу“, тоест не беше изключено „държи се“ да е завоалиран вариант на „мъртва е“. Май все пак първоначалният инстинкт на Аврора се беше оказал право в целта.
— Какво й е?
Том въздъхна тежко.
— Все отнякъде ще научиш: наложи се да откажем турнето из Северна Америка. Хрумва ми и да го осъществя солово, още не съм решил.
— Защо?
— Стига де, миличка, знаеш, че съм професионалист. Не мога да разочаровам феновете…
— Имах предвид защо мама се е отказала?
— А. Не желае да прекрачва прага на къщата.
Аврора се смая.
— Моля? Как така?
— Пристъпи на паника. — Представи си как баща й прокарва ръка през сплъстената си коса. — Напоследък е развила лека… да го наречем агорафобия.
— Агорафобия?
— Точно така.
— Няма нещо като лека агорафобия, тате.
— Е, хубаво де, значи страда от силна агорафобия.
— Откога?
— От няколко месеца насам.
— И не сте ми казали? — Никакъв отговор. — Може ли да поговоря с нея?
— В момента спи.
Аврора прехапа устни.
— Поздрави я от мен. Ще й пратя имейл.
Приключиха разговора. Аврора смачка цигарения фас на земята и скръсти настръхнали от студ ръце. Върна се в училищната сграда с неприятно чувство в стомаха си.
— Да не се опитват да ни превърнат в ледени висулки? — оплака се Паскал от леглото си същата нощ, придърпвайки завивките до брадичката си. — По-студено не ми е било никога.
Аврора изгаси лампата и се отпусна върху възглавницата си. Калъфката миришеше на боята за коса, която беше използвала в понеделник, без да успее да отмие нацяло, понеже беше станало десет — вечерният им час. За тази вечер беше предвидила прането, но просто нямаше сили.
— Заспивай.
— Защо не дойдеш при мен? — прошепна Паскал и Аврора чу шумоленето на завивки. — Да ме позатоплиш. — Момичетата често си лягаха заедно в студените нощи, допирайки ледени ходила под одеялото. Понякога се унасяха така; в други случаи се целуваха, дори се разгорещяваха и повече, преди да се върнат по леглата си. Но Паскал твърдеше, че не може да заспи до чуждо тяло.
Тази вечер Аврора не беше в настроение.
— Не, благодаря — отказа й, обръщайки се с лице към стената.
Паскал светна лампата и седна в леглото си.
— Леле, ама че си се скапала.
— И на мен ми е позволено да се скапвам от време на време.
От мусенето на Паскал нямаше полза, понеже Аврора не я виждаше.
— Откакто се върнахме от Капри се държиш като пълна крава.
Досега не я бяха наричали крава. Стана й чудно защо Паскал не си направи труда да попита какво й има. Не че не беше свикнала.
— Имам си причини — тросна се Аврора.
— Така е — каза със същия рязък тон Паскал, — например това, че си прекалено заета да си фантазираш за братовчед ми.
Май приятелката й ревнуваше Жан повече, отколкото тя самата. Реши да не й отговори — темата й се струваше твърде заплетена. Пък и, от една страна, наистина си фантазираше за Жан. Съчиняваше какви ли не сценарии в опит да си обясни подслушания разговор на яхтата на Арно.