Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Заведоха го до стария пикап, с който бяха дошли. Шофьорът беше готов, а сакът на Роб го чакаше на дясната седалка. Ръцете на журналиста бяха все още завързани зад гърба му и двама души му помогнаха да се качи в кабината. След това между него и вратата се настани смугъл брадат мъж, по-млад от Карван. Беше силен, мускулест и мълчалив. Явно щеше да го пази по пътя. Роб се настани, доколкото можа, на средната седалка.
Фордът потегли, като превъртя колела в прахта. Последното, което Роб видя от Лалеш, беше една от конусовидните кули, а до нея фигурата на Карван, застанал сред гледащите след колата деца. Изражението му беше невероятно тъжно.
След това Лалеш изчезна зад хълма и пикапът набра скорост по нанадолнището към турската граница.
35
Роб се обади на Кристин в момента, в който мина турската граница при Хабур, а след това се метна на първото такси до най-близкия град Мардин. Седем тежки часа по-късно той се настани в хотел, обади се отново на Кристин и на дъщеря си и заспа с телефона в ръка, толкова беше изтощен.
На следващата сутрин седна пред лаптопа и написа статията си бързо, със страст и на един дъх.
Роб усещаше, че единственият начин да напише хубав материал е да не се замисля върху преживяното и да остави мисълта си да тече. Имаше толкова много неща, толкова противоречиви случки и късчета информация, че ако започнеше да анализира и да се опитва да създаде хронологически последователен текст, щеше да се загуби в детайлите и в безкрайните разклонения на действието. Освен това рискуваше статията да се получи нагласена, ако твърде старателно нагаждаше всичко. Цялата история беше толкова странна, че за да впечатли читателите, трябваше да звучи просто и разказана от душа, непосредствено и честно. Все едно разказваше дълъг и заплетен виц, докато си пиеха кафето с приятели. Затова просто запретна ръкави и не стана от компютъра, докато не приключи. Описа Гьобекли Тепе, делвите в музея, йезидитите, култа към ангелите, обожествяването на Мелек Таус, церемониите в Лалеш, черепа върху олтара и тайната на Черната книга. Всичко, цялата история, наситена с насилие и убийства. А сега имаше и хубав край — завършваше как той лежи на една страна с качулка на главата, натикан в някаква мръсна стаичка в планините на Кюрдистан, и си мисли, че ще умре.
Статията му отне пет часа. През цялото време той почти не отдели очи от монитора на лаптопа, беше се концентрирал изцяло, беше в онова особено състояние, когато съзнанието е напълно освободено и ръцете се движат по клавиатурата сами. „В зоната“, както го наричаше.
След шест минути проверка на правописа Роб копира файла върху флаш памет, излезе от хотела и отиде в най-близкото интернет кафе. Прати текста на Стив в Лондон. Редакторът му очакваше материала с нетърпение.
Роб седеше в тихото интернет кафе в нервно очакване Стив да му се обади и да му каже, че е получил всичко. Улиците навън бяха напечени от горещото слънце на Мардин, но вътре беше хладно като в гроб. Единственият друг човек в заведението беше някакво хлапе, който пиеше газирана вода и играеше на компютърна игра. Момчето беше нахлупило на главата си големи слушалки и трепеше чудовище на екрана с автомат AG47. Звярът имаше огромни виолетови нокти и тъжни очи, а яркозелените му вътрешности се сипеха от разпорения от куршумите корем.
Роб погледна своя монитор. Провери какво е времето в Испания без никаква логична причина. Пусна в „Гугъл“ собственото си име, след това потърси какво излиза и на името на Кристин. Разбра, че тя е авторът на студията „Канибализъм при неандерталците от ледената епоха в страната на баските“, която скоро беше публикувана в сп. „Американска археология“. Намери и хубава нейна снимка, на която получаваше някаква награда в Берлин.
Роб се загледа в снимката. Кристин му липсваше. Не толкова, колкото дъщеря му, но все пак много. Липсваха му разговорите с нея, парфюмът й, грациозните й движения, както и изражението й, докато се любеха. Тя затваряше очи и се усмихваше, сякаш си спомняше нещо хубаво, случило се много отдавна.
Телефонът му иззвъня.
— Роби!
— Стив… — Сърцето на Роб биеше лудо. Мразеше чувството на неизвестност, докато чакаше оценката на редактора си. — Как е?
— Ами — започна Стив, — не знам какво да кажа.
Настроението на Роб се срина.
— Не ти ли харесва?
В слушалката увисна пауза.