Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Той беше много талантлив човек, с изключителни умствени и физически способности, остър ум и бързина на реакциите, присъща на лисиците, но с чувствителност и милосърдие, на които можеше да завиди и най-кроткият гълъб. Беше щедър до безумие приятел, но неумолим враг, когото обичаха и от когото се страхуваха по целия Кръг на света. И въпреки че великите му постижения стигат, за да се запълнят пет прочути живота, той не проявяваше никаква арогантност или суетност, винаги се опитваше да надмине себе си, да постигне повече, да се прицели по-високо и макар да бе провел безупречно десетките си успешни кампании, той често бе измъчван от скърбите и разочарованията на миналото. „Скърбите — каза веднъж той на вашия недостоен разказвач с безкрайна тъга, която струеше от благородния му лик — са цената, която се плаща в моята работа.“ И макар че по времето, когато имах щастието да се запозная с него, той вече достигаше шейсетата си годишнина, не показваше никаква слабост. Животът, прекаран на седлото, в дишане на чист въздух и водене на свободния живот на обикновен човек, го бе направил да изглежда като здрав и атлетичен трийсет и седем годишен мъж, с гъста, гарвановочерна коса, на която би завидяло всяко шестнайсетгодишно момче. По думите на жените, които — нежни същества! — трябва да бъдат приемани като по-добри познавачи на тази материя, отколкото вашият скромен слуга, той се отличаваше с изключително красиво лице и впечатляваща мускулеста фигура, която бе останала непроменена през годините му на държавник. Не отказваше питие, макар и рядко, и в изключително ограничени количества, защото отвратителните греховни постъпки на пияните войници сред невинното население, на които беше ставал свидетел, го бяха ужасили и както веднъж ми каза: „Никой дявол не е толкова опасен за войника, колкото дяволът, който се крие в бутилката“.
Относно подробностите, които ще ви разкрия сега и които отлично илюстрират характера на този мъж, Никомо Коска и неговата Дружина на Милостивата ръка бяха наети от изтъкнатия слуга на Негово величество, началник Пайк, за да унищожат водачите на онзи безчестен бунт в Старикланд, който завърши с ужасяващото клане в Ростод. За тази праведна цел Дружината, която наброяваше около петстотин смели души, се беше заклела във вярност, така че трябваше или да успее, или да загине при опита. Може би сте чували зловещите истории за вероломството на наемниците? Изхвърлете тези мисли от главата си, скъпи читатели, поне когато се отнася за щастливото братство, водено от прочутия Никомо Коска! Защото тези мъже, макар и родени под различни небеса, макар и говорещи различни езици, макар и с различен произход, дошли от близо и далеч, представители на всички цветове и вероизповедания в Кръга на света, са толкова верни един на друг и лоялни към работодателите си, колкото и всяка сплотена група съселяни. Когато нотариусът подготви договора и благородният Коска постави отдолу подписа си, те оставиха всичко друго настрани и се посветиха на мисията със същата непоколебимост, с която Рицарите на тялото защитават личността на Негово величество, и никакви настойчиви молби, нито предлагането на злато, земи или титли, никакви награди, земни или небесни, не могат да ги убедят да се отклонят от заветната цел.
Градчето Ейвърсток беше една от онези пионерски колонии, които подобно на семена, покълнали в каменистата земя, процъфтяваха по онова време в беззаконната земя на Близка страна, край цивилизованата граница на Съюза. Беше построено от дървени трупи и макар семпло и неукрасено, беше чисто и подредено, радост за окото, и беше оградено от яка ограда, издигната от добрите граждани като защита срещу страховитите духове, които няколко години по-рано бяха устроили ужасно клане за беззащитните заселници.
Точно в това хубаво и някога мирно градче се взираше сега Коска и мъжествените му вежди се бяха сбърчили в дълбока загриженост и праведен гняв.
— Бунтовниците са в града, поне стотина здрави мъже — каза капитан Димбик, като скочи от покрития си с пяна жребец и златистите му къдри се развяха над широките му рамене. Той беше офицер от кралската армия, но притежаваше такава страст към приключенията, че след сключването на мира със северняците той веднага подаде оставка, за да търси нови опасности в непроучения Запад. — С помощта на предател са взели гражданите за заложници, непрестанно издевателстват над тях и заплашват да убият жените и беззащитните деца, ако някой мъж се опита да избави селището от тиранията им.
— Това хора ли са, или чудовища? — възкликна капитан Бракио, изтънчен стирийски джентълмен с изискани обноски, слаб и строен, със стара рана под окото, която добавяше известна суровост към благото изражение на лицето му.