Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 122
Перейти на страницу:

— Значи, ти продаде приятелката ми, за да си изплатиш дълга?

Ако Шев се надяваше, че Карколф ще се разтече под товара на срама като пробит мях за вино, то тя горчиво се разочарова.

— Джавра е опасна, по дяволите! — Карколф се приближи с насочен към гърдите ѝ пръст. — През цялото време, докато е тук, тя непрекъснато те въвлича в своето безумие! Трябваше да се освободиш от нея! Ние трябваше да се освободим от нея. Сама ми го каза, в тази стая!

Шев потрепна.

— Но не говорех сериозно! Всъщност говорех, но… не по този начин…

— А как тогава? — попита Карколф. — Никога нямаше да го направиш сама. Знаеш го много добре. И тогава го знаеше. Затова го каза. За да го направя вместо теб.

— Значи… си ми направила услуга?

— Така мисля. — Карколф се приближи още повече. Вече открита, смирена, като търговка, която предлага сделката на живота си. — Освен това смятам… че когато намериш време да помислиш върху това… ще стигнеш до същия извод.

Тя се усмихна, като я гледаше отгоре — дори без обувки, беше по-висока от Шев. Победна усмивка. Позицията е защитена. Спорът е спечелен.

Карколф прие ужасеното ѝ мълчание за съгласие, протегна ръце и взе лицето на Шев в шепите си. Като нежна любовница, чиято единствена радост в живота е щастието на партньорката ѝ.

— Само ние двете — прошепна тя и се наведе напред. — По-добре от всякога.

Карколф засмука горната устна на Шев. След това захапа долната, подръпна я почти болезнено и я пусна с едва чут звук. Главата на Шев се напълни с аромата ѝ, но в него вече нямаше нищо приятно. Беше просто кисел. Безвкусен. Противен.

— Сега ме остави да се облека и ще отидем да се позабавляваме.

— Забавление е второто ти име — прошепна Шев, която копнееше да я отблъсне.

Да я отблъсне и да ѝ забие един в лицето.

Шев не обичаше особено да е честна със себе си. Пък и кой ли обича? Но ако трябваше да приеме поне за миг болката от това, всъщност не предателството на Карколф я беше наранило. Не може да си лягаш със змия и после да се оплакваш, че те е ухапала. Просто Шев внезапно осъзна, че под насмешливата маска на Карколф не се криеше никаква тайна същност. Имаше просто друга маска, а под нея още една. Ролята, която ѝ е нужна в момента. Каквато и да е роля, само да получи онова, което иска. Ако под повърхността имаше нещо, то беше твърдо и лъскаво като кремък.

Тя нямаше никакво първо име.

Няколко часа по-рано Шев беше готова да убива заради тази жена. Беше готова да умре за нея. А сега не чувстваше нито любов, нито похот, нито дори гняв. Просто ѝ беше тъжно. Тъжно, болно и се чувстваше ужасно разочарована.

Насили се да се усмихне.

— Добре. — Застави се да вдигне ръка и да докосне бузата на Карколф, да прибере кичур златна коса зад ухото ѝ. — Обличай се. Но ти обещавам, че няма да е за дълго.

— Ох, обещанията ме изнервят. — Карколф докосна носа на Шев с върха на пръста си и я пусна. — Никога не съм сигурна дали трябва да им вярвам.

— Ти си тая, която си изкарва хляба с лъжи. Аз просто крада.

Карколф ѝ се усмихна от прага на спалнята, спокойна и красива както винаги.

— Така си е.

След миг вече я нямаше. Шев грабна чантата си и излезе.

Дори не затвори вратата след себе си.

Свобода!

Бележка от издателя

След смъртта на автора му на петдесет и пет годишна възраст, този откъс бе открит смачкан, зацапан и почти изтрит, скрит в издълбаната подметка на древен ботуш, принадлежащ на Спилион Суорбрек, бележит биограф, епикуреец и поет, прочут най-вече с осемнайсеттомния си „Животът на Даб Суит, Бича на Дивата граница“ и с „Великата херцогиня на злодеянията“, романтична епопея за кариерата на Монцаро Муркато.

Факт? Измислица? Сатира? Произходът и целта на написаното остават загадка, но сега се публикува за пръв път, заедно със странната цветиста и рязка бележка под линия, написана не от ръката на автора. Читателско наблюдение? Мнение на критик? Присъда на редактор? Само ти, драги читателю, можеш да отсъдиш…

Това е абсолютно правдив разказ, записан от вашия скромен слуга Спилион Суорбрек, за това, как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.

Ейвърсток, лятото на 590 г.

Какво би могло да напише недостойното ми перо за това голямо сърце, този добър приятел, това величествено лице, този безстрашен изследовател, горд държавник, безподобен фехтовач, съвършен любовник, понякога морски капитан, известен скулптор любител, бележит познавач на вината, шампион по плуване на къси разстояния и воин поет, прочутия наемник Никомо Коска?

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)