Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Няма страшно, всичко ще се оправи от само себе си. Но преди да извършим дори само едно ново престъпление, трябва да открием картините и да ги върнем на музея – каза настоятелно Марта.
– Така е, но как ще го направим? – попита Кристина, която беше започнала да се увлича от престъпленията.
Вече не четеше Селма Лагерльоф и Вернер фон Хайденстам, великите шведски класици, а предпочиташе криминални романи. Докато бяха задържани с мярка за неотклонение, беше слушала със затаен дъх всеки път, когато някой отвори дума за обир.
– Може би Гунар ще може да ни помогне – предложи Ана-Грета.
– Нали нямаше да замесваме още хора? – изтъкна Кристина.
– Знаете ли, Лиза спомена нещо за наградата – каза Марта и сниши глас. – Това не е лоша идея. Ако обявим награда от един милион крони за човека, който открие картините, може би ще се появят. Все пак имаме четири или пет милиона във водосточната тръба.
– И ще дадем цял милион? – очите на Ана-Грета се разшириха от изумление. – Не, сто хиляди би трябвало да са достатъчни.
– Но музеят трябва да си получи картините обратно. Дори престъпниците имат професионална чест – каза Марта.
– Стига да не свършим в затвора – изписка Кристина.
– Все едно вече не сме там – изтъкна Ана-Грета.
– Хрумна ми нещо – обяви Кристина.
После за момент се разсея от някакви врабчета, които току-що се бяха събрали в близките храсти, но се съсредоточи и продължи:
– Възможно най-бързо да пуснем обява за наградата, а когато ни отговорят, да помолим да ни пуснат в градски отпуск и...
– Но тогава с нас ще има дежурен надзирател – възрази Ана-Грета. – Може би ще е по-добре да почакаме, докато не започнат да ни пускат да излизаме с електронен датчик.
– Дали ще ни позволят да се регистрираме в хотел „Гранд“, ако сме с електронен датчик? – замисли се Кристина.
– Не, така от полицията ще могат да ни следят на някакъв компютър и да виждат точно какво правим, и в крайна сметка ще ги заведем до парите във водосточната тръба – каза Марта.
– Не можем ли да свалим датчика и да го сложим на някой от конете от дворцовия парад? – предложи Ана-Грета.
Едно време Ана-Грета беше яздила за удоволствие. Марта и Кристина се спогледаха, докато се чудеха дали са я чули добре. Преди Ана-Грета много рядко се шегуваше. Гунар явно беше постигнал чудеса.
– Ще трябва да го обмислим много внимателно – каза накрая Марта. – Да съставим план за действие и да помолим за градски отпуск.
Останалите се съгласиха, че така е най-разумно, и смениха темата. Но Марта изобщо не беше доволна, защото дълбоко в нея продължаваше да я измъчва тревога заради Лиза. Ами ако тази проклетия откриеше картините преди тях?
53.
„Винаги има надежда – помисли си сестра Барбара, докато подреждаше документите по бюрото си. – Човек никога не бива да се отказва. Любовта е като политиката. Или дори като акциите на стоковата борса. Човек никога не знае накъде ще тръгне.“ Тя беше инвестирала своето бъдеще в Ингмар и скоро трябваше да се случи нещо.
Сестра Барбара извади бялата си носна кърпа и попи потта от челото си. Във всекидневната имаше двама възрастни мъже, които едва се държаха будни, а Долорес вече беше задрямала на дивана. Барбара ги виждаше, но не ги забелязваше. В главата й беше само Ингмар. Той имаше проблеми с жена си. Тя се беше върнала с децата, но само една седмица по-късно отново беше заминала за Англия. В началото той не говореше толкова много за брака си, но сестра Барбара беше забелязала, че е станал мълчалив и замислен. И когато най-сетне го попита какво не е наред, той й беше разказал, че жена му се е влюбила в някакъв английски бизнесмен в Лондон. Никой мъж не обича да го отрязват по такъв начин и Барбара веднага разбра, че трябва да го утеши. Тя остана да спи при него и сега вече имаше няколко чифта обувки и рокли в гардероба му. Чувстваше се като рибар, който е уловил рибката на въдицата си и бавно, но сигурно я тегли към лодката.
– Ингмар, скъпи, какво ще стане сега? – реши да го попита тя, няколко седмици по-късно.
– Двамата с жена ми трябва да решим някои неща, но после, любима моя, после...!
Тя и той. Сестра Барбара се беше убедила, че намеренията му към нея са сериозни, когато я беше запознал с децата си.
– Това е моята колежка, Барбара – беше казал той, когато ги представяше. – Надявам се, че ще се разбирате добре с нея.
Ингмар беше започнал да мърмори повече за всичко, с което му се налагаше да се занимава.
– Жалко, че работя толкова много извънредно, скъпа, но все пак сме заедно всяка вечер и по цяла нощ.